|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Умора, безразличие, тъга -
импресия във сиво черно,
поискам ли бих могла сега
да я променя неимоверно.
Ще нарисувам слънце и небе,
от юг завръщащо се птиче ято,
препускат там табун коне -
предчувствие за пролет и за лято.
Ще нарисувам морски бряг,
изтръгнал се от зимната прегръдка
тъжи самотен още, но богат
със спомени за смях и хорска глъчка.
Ще нарисувам малък двор
ухаещ на невен, лози, смокини
и гларуси във вечен спор
посрещат вечерите сини.
Нарисувах всичко това, но
мъртъв се получи пейзажа,
късам бързо цветното платно
във сиво-черно пак ще се накажа.
Умора подло в тялото пълзи
като отрова мътна се разлива,
пресъхнали са всичките сълзи,
безразличието бавно ме убива.
| |
|
Май ни е обхванала умората...
или е просто от дъжда навън...
или пък отношенията между хората...
но губи ми се празничния звън.
Животът е несправедлив, но кратък.
Да продължим с усмивка нататък!
| |
|
Дъждът за всичко е виновен,
той усмивките ни пролетни изтри
да знае, че държа го отговорен
за лошотията, който в мен пълзи...
| |
|
Във тебе лошотия да пълзи?!
Недей, че ще избухна във сълзи!
Животът е несправедлив, но кратък.
Да продължим с усмивка нататък!
| |
|
Моля те сега недей плачи
да предизвиквам сълзи ме боли
бих искала всекиму да дам
много светлина и плам...
| |
|
Сълзите също светлинка могат да дават
със тях частици от болките си заминават.
Изтъркано е, но който да плаче не умее,
как би могъл и истински да се разсмее....
Животът е несправедлив, но кратък.
Да продължим с усмивка нататък!
| |
|
Да се плаче днес е старомодно,
да си вълк е трижди по-удобно,
ще те преследват, ти ще хапеш, но уви
понякога и вълкът го боли...
| |
|
Разбирам те. Да можех да съм птица,
избрала бих орлица...
Животът е несправедлив, но кратък.
Да продължим с усмивка нататък!
| |
|
| |
|
Тези малко тъжнички рисунки
ще развеселя със топли цунки
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|