Здравей!аз съм Санчо,
пиша ти от свойто ранчо.
А?-в България ли?
-Там бях просто Ванчо!
И аз мечтая,
и аз копнея,
за приказната своя Дулсинея.
Но в туй проклето кално ранчо,
ден след ден,
маняна след маняна,
моята мечта,
повярвай вече паяжина хвана.

Аз знам!,- сега четеш,
Ти!моя Дулсинея,
и знай!за тебе бих прекръстил,
дори съзвездието Касиопея.
Аз знам че ме сънуваш,
и в мокри сънища,
името ми страстно ти бълнуваш.
И не сдържам се!ти знай!
И не искам вече да съм мъничко човече.
Ще яхна най доброто,
що минава за кон пред обществото.
Много прашни сънища ако трябва ще сънувам,
но ще срещнем там във оня Уестърн-Сън,
където аз съм Мики Рурк/по прякор Револвера/,
а ти си все тъй прекрасна моя Дулсинея.
На шерифа за мустаците аз коня си ще вържа.
Със текила сърце от скомноста си ще отвържа,
на колене пред теб с букет от рози,
във замък от мечти ще отлетим !
И пак ще мажем релсите със грес,
ще спреме бързия експрес.
Аз Сеньор!- ти моя Синьорита!,
не ще оставим чаша недопита.

Но ето! догаря пак поредния ми фас,
и аз все така си дрънкам глупости пред вас!


Ваш Санчо /с печат от кално мексиканско ранчо/

даже не го дочетох

Не е хубаво да четеш чужди писма!Лошото е че и тя не го прочете!Може точно такова писмо да е мечтаела да прочете,и то от мечтания Аз,но свенливо не го пуснах в кутията...........................сега си го чета всяка вечер и за да не се натъжавам гледам едновременно и някоя комедия!Какво да се прави ,вътрешното равновесие е преди всичко,че загубя ли го и него с тези мои килограми.................................................................................

не знам за твойта Дулсинея, но ще да е с чуство за хумор за да те оцени по достойнство...

М.Т