Препитавам се с лов.
Имам пушка
и нож
имам кош
за отстреляна тленност
имам мозък на тигър
и сърце от титан
имам вскичко което
ме прави такъв
какъвто съм всъшност.
Само нямам любов във сърцето:
не е нужно!

Препитавам се с лов.
Дебна тихо:
не дишам
не мърдам
не стъпвам по клонки хрущящи
не мириша на нищо
ставам блед
и невидим
сърцето титаново
спира да бие
и дъхът в дробовете замира
щом погледна
света
на Великата тленност
през моята мушка
от чер оксидиран метал.
А спусъкът хладен
щом с пръст аз погаля
сякаш галя любима жена.

Препитавам се с лов.
Реагирам веднага
и на всяко движение
защото известно е
че Великата тленност
се движи.
Няма смисъл от криене
бягане
мимикрия
отлитане
гмуркане
зариване:
всичко е така напразно
и безсмислено
че ми иде да запея.
Но тленността винаги бяга
крие се
слива се
отлита
заравя се
гмурка се.
Колко напразно е всичко.
Аз пея
пея
и стрелям веднъж.
После само пея.

Прехранвам се с лов.
Всъшност
трябва да кажа
че месото съвсем не понасям на вкус:
ям вода
ям пшеница
ям трева
ям смокини
но изпитвам любов към лова.
Много силна любов.
Аз не мога да спра
не не мога да спра
да вървя из света
на Великата тленност
с пушка и нож
винаги дебнещ
невидим за никой
който се движи
без любов във сърцето
но изпитващ
безмерна
любов
към лова.

Просто ТРЯБВА да ходя на лов!

как не те е срам

Какво е срам?
Това понятие не ми е нужно
за да ходя на лов.
Намам нужда от него.
Имам нужда
единствено
от
лова!
Ако
срам=ловувам
тогава
се
срамувам!

Препитавам се с лов на ловци!
Перата от шапките им,-на моята са веч!
ако искаш ги преброй.
Ловец да хвана във капан!
Да го увия във юрган,
скалпа му да закача
на богатия на скалпове колан...

Лесни са ми днес ловците,
плитки им са даже и лъжите...и ...следите....
Гаврят се дори с Лова.......
Не харесвам днешните ловци,
затуй от скалпове коланът ми тежи.....
Не знаят те какъв екстаз е!,
и каква почуда!
щом срещнеш сълза в окото на сърна,
и в полет волна Пеперуда...........

Редактирано от ПETтeXXXXXa на 24.01.03 17:38.

Аз не съм
"днешен ловец".
Аз
просто
обичам
лова
без да жаля
Великата тленност
която се лъже
че е Ловец на ловците.
А колкото
до твоя колан със скалпове:
направи ли вече
место и за своя?

От стиха съм гръмната.
От съдържанието ми става ясно, че обичаш да се препитаваш. Пък и ТРЯБВА.
То обаче ловният сезон е вечен май само във вечните ловни полета...

Ако наистина е твое, свалям ти шапка ловецо
Хванал си същината.Друго писал ли си.

Наистина е мое.
Всъшност съм объркал ник-а си:подписвам се на кирилица,но не съм я сменил
без да искам.
Радвам се,че ти харесва,защото по принцип не си падам много по т.нар.бели
стихове.

сори за грешката в ник-а!
Радвам се че те гръмнах:все пак,знаеш с какво се препитавам,нали?

6+
Браво! Точен мерник! :)))