нека пак да опитаме с нещо по-просто

Написах стихове на пясъка
морето да ги заличи
по тъмно, никой да не види
................>


довършете го.................

Написах стихове на пясъка
морето да ги заличи...
по тъмно, никой да не види
написах ги с затворени очи...
отпуснах се в прегръдките на прилива
копнеех да заспя...
по светло появиха се ръцете ти
и тихичко довършиха стиха...

* това как е според теб?

Една светулка в мрака
с фенерче във ръката
до пейката на влюбените чака
.......>

Честно да ти кажа, като прочетох тази лигня, ми се дощя да напиша:

Една светулка в мрака
с фенерче във ръката
до пейката на влюбените чака
НА СВЕТЛИЧКО ДА СЕ ИЗАКА.

Предложение №1 за довършване беше по-смислено.

Е тва беше яко!

Написах стихове на пясъка
морето да ги заличи
слушах на вълните плясъка
а в думите им беше ти.

В тъмното към мен ръце протягаше,
но безплътна сянка бях
с нежен бриз телото ми извайваше,
а името ти не разбрах.

Навярно измислица си бил и ето
вълната мойте думи заличи
и винаги се връщам към морето
когато във душата загорчи.



"Не на равных играют с волками егеря..."

Написах стихове на пясъка
морето да ги заличи
по тъмно, никой да не види
лицето ми окъпано в сълзи.

Да тръгнат те към морската безкрая
да стигнат може би до теб...
да стигнат до сърцето ти - завинаги
и някога аз пак да бъда с теб...

Написах стихове на пясъка
морето да ги заличи
на чайките аз чувах крясъка
как тягостно звучи.

И беше пусто, сиво, есенно
на плажа и във мен..
Във друго време съм пренесена-
светът е променен..

Вълна се плиска и излива-
брегът я чака сам ...
Стихът ми вече се размива
но аз съм още там.

Редактирано от Aмфибия на 19.11.02 12:18.

Написах стихове на пясъка
загледан на девица в блясъка
с какво? аз няма да ви кажа
но по корем лежах на плажа

Морето зная ще ги заличи
щом приливът глава надигне
но тъжен Батко ще мълчи
вълната мокра щом го стигне

По тъмно, никой да не види
моливът страшен а и двете миди
тогава може Баткото да стане
че паника на плажа ще настане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там в края на плажа,
където вълните
се борят с скалите,
се връщам отново
и търся остатък
от онзи миг кратък,
когато тук пясъчен замък строих,
когато за тебе написах тук стих.

Предверия светли и кули високи,
галерии прашни, тъмници жестоки,
оттенък на минало и на бъдеща слава -
и всичко това един пясъчен замък ни дава.

Там в края на плажа,
където вълните
се борят с скалите,
се връщам отново
и търся нещичко дали е оцеляло,
но чувството е безвъзвратно отлетяло
и замъкът вече
е отплувал безкрайно далече.

И стихче на пясъка се опитвам да пиша,
но не успявам дори да подпиша...
Вълните веднага го трият небрежно
и ме заливат с вода не особено нежно.



(Представяш ли си каква жалка картинка съм?
Обляна с вода
на плажа в локва седя..... през ноември............ )


Подписано с усмивка