Добре знаеш моите навици.
а аз - всяка твоя привичка.
Ти - моите пиянски наздравици,
аз - клетвите ти до едничка.

Характерите си познаваме
в детайли, до болка подробно
и се взаимоподиграваме,
наужким уж, сиреч - незлобно.

На другия точно научили
дежурните фрази и жестове,
със сигурност бихме улучили
реакциите си и без тестове.

И въпреки туй предпочитаме
да сме си съпруг и съпруга.
За нова женитба не питаме,
че тя няма да е по-друга.

Всичко написано от мен - тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чудесна семейна идилия! Прозвуча ми като Недялко Йорданов. Не се обиждай! Аз го харесвам.

Че защо би могъл да ти се обиди - Недялко Йорданов е върхът! :)

Пешо, споменах ли, че ме кефиш?

Ай за много години, да сте живи и здрави!

С това "Недялко е върхът!" знаеш ли колко хора ще скочат отгоре ти?

За кво да се хабим?!

Всеки сам си избира върховете.

То си е до душевна нагласа. Недялко ми напомня Висоцки (когото обожавам!) т.е. поет с китара и ми харесва. Определението "връх" приемам за твърде претенциозно, за каквото и да се отнася...

А ти знаеш ли колко се притесних от това? :))))))))))))))))

Такъв е изразът дееее, далеч съм от каквито и да било "претенциозни" изказвания...Ама буквалистка се извъди и ти!

Колко великодушно!

Може и да напомня, но не е - китарата я държи друг...:)
В частния случай - Хайгашот Агасян.

Има и такива, обаче, които не напомнят за никого, а приличат само на себе си

Не си ли го слушала с китара? Жалко! Вярно, че концертните му изяви са с Агасян, но и той го умее...
Бъди себе си е може би най-вярната формула, но така или иначе човек волно или неволно попада под нечие влияние или в дадена сируация отреагирва по-познат вече начин...

Неееее, далеч съм от подобна претенция:))) - просто наистина мисля така.

Е, добре, сега се разбрахме. И без друго не ми се заяждаше :)))))))))

to:silver Wolfess
from:florete
Вл. Висоцки, винаги е бил завършен милитарист. Благодарение на "високият патриотизъм" в поезията му, много хлапета заминаваха навремето в Афганистан изпълнени с чувството че изпълняват някакъв висок дълг. Всъщност изпълняваха широкомащабна наказателна акция.
Приеми извинения за "нахлуването, но "касательно Высоцкого" нещата са повече от трагични за голяма част от феновете му в бившия СССР.

с уважение,
f.

Това е твое мнение. Имам свое по въпроса, което не смятам да споделям.

to: S. W.
from: florete

Абсолютно вярно, за което помолих за извинение.
Съжалявам че се натрапих.

с уважение, f.
RSVP

Бих добавила само, че Висоцки има около 600 свои стихотворения и песни и около 60 изпълнения по други автори. Запознай се по-детайлно и може пък да намериш нещо и за себе си....

to: Silver Wolfess
fr: florete

Творчеството на В. ми е достатъчно добре познато, макар и вероятно не толково колкото Вашето (S. W.). Той ми беше дълго време един от любимите поети. Дори дотам че осъществих две срещи с него, едната в BG когато дойде с театъра в който работеше(т.е. пропиваше) а втората в тогавашния СССР (на гроба му).
Вярно е че както ме съветвате, може да намеря нещо и за себе си, всъщност имам го отдавна- "В сон мне жолтые огни...".
Но когато посрещаш бившите "хлапета" завърнали се от Афганистан физически и най-вече нравствени инвалиди, а не рядко и двете заедно. Сладкодумния промивач на мозъци заслужава само ...

с уважение,
f.
RSVP

МОЯ ЦЫГАНСКАЯ

В сон мне - желтые огни,
И хриплю во сне я:
- Повремени, повремени,-
Утро мудренее!
Но и утром всё не так,
Нет того веселья:
Или куришь натощак,
Или пьешь с похмелья.

В кабаках - зеленый штоф,
Белые салфетки.
Рай для нищих и шутов,
Мне ж - как птице в клетке!
В церкви смрад и полумрак,
Дьяки курят ладан.
Нет! И в церкви все не так,
Все не так, как надо.

Я - на гору впопыхах,
Чтоб чего не вышло.
А на горе стоит ольха,
А под горою вишня.
Хоть бы склон увить плющом,
Мне б и то отрада,
Хоть бы что-нибудь еще...
Все не так, как надо!

Я тогда по полю, вдоль реки.
Света - тьма, нет бога!
А в чистом поле васильки,
Дальняя дорога.
Вдоль дороги - лес густой
С Бабами-Ягами,
А в конце дороги той -
Плаха с топорами.

Где-то кони пляшут в такт,
Нехотя и плавно.
Вдоль дороги все не так,
А в конце - подавно.
И ни церковь, ни кабак -
Ничего не свято!
Нет, ребята, все не так,
Все не так, ребята!

1968

Това е за помирение!



А аз може да си го харесвам нали? Въпрос на вкус! Пък може и аз да съм лоша като него....

аз няма да скоча
ще изръкопляскам
Недялко е идолът мой

Чудесно! Божеее, каква тема стана! А се почна от стихотворението на Хитър 5ър.

все отнякъде трябва да се почне
почти като Недялко и Висоцки
и те почват от едно
и стигат до съвсем друго
и всичките все верни

Подарък и за теб!

ПРО СЕРЕЖКУ ФОМИНА

Я рос как вся дворовая шпана -
Мы пили водку, пели песни ночью,-
И не любили мы Сережку Фомина
За то, что он всегда сосредоточен.

Сидим раз у Сережки Фомина -
Мы у него справляли наши встречи,-
И вот о том, что началась война,
Сказал нам Молотов в своей известной речи.

В военкомате мне сказали: "Старина,
Тебе броню дает родной завод "Компрессор"!"
Я отказался,- а Сережку Фомина
Спасал от армии отец его, профессор.

Кровь лью я за тебя, моя страна,
И все же мое сердце негодует:
Кровь лью я за Сережку Фомина -
А он сидит и в ус себе не дует!

Теперь небось он ходит по кинам -
Там хроника про нас перед сеансом,-
Сюда б сейчас Сережку Фомина -
Чтоб побыл он на фронте на германском!

...Но наконец закончилась война -
С плеч сбросили мы словно тонны груза,-
Встречаю я Сережку Фомина -
А он Герой Советского Союза...


1964

to: Silver Wolfes
fr: florete

# 1. Най-искрени благодарности за дружеският жест.
Не предполагах подобна "светкавична" реакция. Чувствам се неудобно ако от моя страна е имало проявени неучтивост и грубост. Моля S. W. , приемете извинения за допуснато неуважение.
# 2. Относно вкусовете - de coloribus et de gustibus, amicis nulis.
# 3. Не оставяте впечатление че сте - cit. "лоша като него".

с най-добри чувства,
f.
RSVP

О.К.! Няма проблем! Една хулиганка съм!
Ето такава:

Вот - главный вход, но только вот
Упрашивать - я лучше сдохну,-
Хожу я через черный ход,
А выходить стараюсь в окна.

Не вгоняю я в гроб никого,
Но вчера меня, тепленького -
Хоть бываю и хуже я сам,-
Оскорбили до ужаса.

И, плюнув в пьяное мурло
И обвязав лицо портьерой,
Я вышел прямо сквозь стекло -
В объятья к милиционеру.

И меня - окровавленного,
Всенародно прославленного,
Прям как был я - в амбиции
Довели до милиции.

И, кулаками покарав
И попинав меня ногами,
Мне присудили крупный штраф -
За то, что я нахулиганил.

А потом - перевязанному,
Несправедливо наказанному -
Сердобольные мальчики
Дали спать на диванчике.

Проснулся я - еще темно,-
Успел поспать и отдохнуть я,-
Я встал и, как всегда,- в окно,
А на окне - стальные прутья!

И меня - патентованного,
Ко всему подготовленного,-
Эти прутья печальные
Ввергли в бездну отчаянья.

А рано утром - верь не верь -
Я встал, от слабости шатаясь,-
И вышел в дверь - я вышел в дверь! -
С тех пор в себе я сомневаюсь.

В мире - тишь и безветрие,
Тишина и симметрия,-
На душе моей - тягостно,
И живу я безрадостно.


зима 1966-1967

страхотно!
разсмях се
видя ли че бях права

раздавай още
брей как се сетихме за тоз човек

Предното предизвиква разни други мисли, но ето нещо за веселие:
ПЕСНЯ ЧЕШИРСКОГО КОТА

Прошу запомнить многих, кто теперь со мной знаком:
Чеширский Кот - совсем не тот, что чешет языком;
И вовсе не чеширский он от слова "чешуя",
А просто он - волшебный кот, примерно как и я.

Чем шире рот -
Тем чешире кот,
Хотя обычные коты имеют древний род,
Но Чеширский Кот -
Совсем не тот,
Его нельзя считать за домашний скот!

Улыбчивы, мурлыбчивы, со многими на ты
И дружески отзывчивы чеширские коты,-
И у других улыбка, но - такая, да не та!..
Ну так чешите за ухом Чеширского Кота!


1973

ПЕСНЯ ЛЯГУШОНКА

Не зря лягушата сидят -
Посажены дом сторожить,
И главный вопрос лягушат:
Впустить - не впустить?..

А если рискнуть, а если впустить,
То выпустить ли обратно?..
Вопрос посложнее, чем "быть иль не быть?"
Решают лягушата.

Как видите, трудно, ква-ква:
Слова, слова, слова,-
Вопрос этот главный решат
Мудрейшие из лягушат.


1973


--------------------------------------------------------------------------------

предизвиканите мисли са си предизвикани
поседяха пък си заминаха
след тях дойде смехът
ама ти не ми даваш да се смея ли

to: Silver Wolfess
fr.: florete

#1. Благодарности за това че не ми се сърдите. Това ме задължава много.

#2. Благодаря Ви и за стиховете.

#3. Относно "хулиганка", т.е. хулиганството изобщо, а също доброто познаване на руския език, с Ваше позволение следва:

Я гуляю как собака, только без ошейника.
Кого бьют, кого колотят, все меня мошенника.
Хулиганом я родился, хулиганом и помру,
эсли голову оттянут, я полено привяжу.

с най-добри чувства,

f.

да не ядем бой накрая
май го обърнахме на читалня

Смей се! Лошо няма! За днес - толкова! Който се интересува ще намери къде да прочете.

Беше ми приятно!

Така е! Беше ми приятно! Ще ми е приятно и също да се представиш защото май те познавам!

to:Silver Wolfess
from: florete

# 1. След като видях "беше ми приятно", предположих че приключваш обсъждането, защото Ви е досадно.

# 2. Как да се разбира - cit. " Ще ми е приятно и също да се представиш защото май те познавам!". Сигурно е, че не се познаваме, или поне така мисля.

поздрави

f.

RSVP/urgent

Жаба и Флорет едно и също лице ли е?!?! Жаба ми звучи познато! Прекъсвам не защото ми е досадно, а защото трябва да ставам скоро, а си мисля, че може би досадих на останалите от клуба. Все пак тук е място за изява на клубни таланти, а и не всички са длъжни да обичат Висоцки.

И аз обожавам Висоцки

В отговор на:

---

Ой,где был я вчера.Не найду,хоть убей!
Только помню,что стены с обоями.
Помню Клавка была и подруга при ней,
целовался на кухне с обоими.

А наутро я встал.Мне как давай сообщать,
что хазайку ругал,все хотел засрашать.
Что будто,голым скакал и будто,песни орал,
а отец,говорил,у меня генерал.

А потом рвал рубаху и бил себя в грудь.
Говорил,будто,все мне продали.
И гостям,говорят,не давал продыхнуть,
все донимал их своими акордами.

А потом кончил пить,потому что устал.
Начал о пол крушить,блогородны,хрусталь.
Лил на стены вино а кофейный сервиз,
разтворивши окно,взял,да и бросил вниз.

И никто мне не мог даже слово сказать.
Но потом по тихонко оправились.
Навалилиць гурьбой,стали руки вязать,
а потом уже все позабавились.

Кто пливал мне в лицо,а кто водку лил в рот,
а какой-то танцор бил ногами в живот.
А молодая вдова,верность мужу храня...
ведь живем однова - пожалела меня.

И бледнел я на кухне с разбитым лицом.
Делал вид,что пошол на попятную.
Развяжите кричал,да и дело с концом!
Развязали,но вилки попрятали.

Тут вообще началась - не опишеш в словах.
И от куда взялась столько силы в руках?
Я,как раненный зверь,напоследок чудил,
выбил окна и дверь,и балкон уронил.

Ой,где был я вчера!Не найду днем с огнем.
Только помню,что стены с обоями.
И осталось лицо и побои на нем.
Ну куда теперь выти с побоями?

Если правда оно,ну хотя бы на треть.
Остается одно - только лечь помереть.
Хорошо что вдова все смогла пережить.
Пожалела меня и взяла к себе жить.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чшш,ей,я да не псуеш жената!

А знаеш ли, че по тая твоя логика Рубенс е баща на порното и т. н. Аман от глупости!!!!!
Що не се гръмнеш?

Не се гръмвай.

to: Silver Wolfess
from: florete

# 1. Добър ден, надявам се, че Ви намирам в добро настроение.

(уточнение)
"Жаба" не е "florete". "florete" не е "Жаба".

# 2. Предполагам не ще откажете да представите тук и Ваши стихове (освен тези на "В.").

f.

to:*
from: florete
Обмислял съм и тази възможност, при това най-сериозно.

to: florete
from: Silver Wolfess

1. Добър ден! Надявам се и Вашето настроение да е слънчево въпреки проливния дъжд.
2. Много моля да ми говорите на "ти". Така е прието във виртуалното пространство. Скъсява дистанцията и компенсира визуалната връзка.
3. Ще се наложи да Ви разочаровам. Господ не ме е целунал по челото с дарбата да пиша стихове. Ако някога го правя, то е нескопосано и е в моменти на слабост, след които се мразя.
4. Навярно Вие имате такива интереси и бих се радвала да прочета нещо Ваше!


SW

to: Silver Wolfess
from: florete

Благодаря за добрите пожелание. Хубаво е да започнеш деня с поздрав.
Относно правилното обръщение, вече ще се обръщам към Вас на "ти".
Определено нямам дарба, но за теб ще приведа по-долу една моя имитация (доста посредствена) на Башо.

Утринна мъгла,хризантеми
като сън красиви.
Колко тъжно, че няма с кого да споделя,
безукорната им белота.

f.

T.e. липсва упора, присъствие. Или:

Приятелю, къде си? Така ми е трудно!
Липсва ми твоята вярна и топла ръка!
Вървя без посока, без цел, неразъмно.
Дните изтичат край мен като бърза река...

to: Silver Wolfess
from: florete

Try once again, that's was a really beautifull.

sincerelly yours,
f.

From: То:

После пак ли да се мразя?
Обърнахме ме го на чат, май!

още малко Висоцки! От понеделник няма да имам време за това. Поствам това и повече няма да досаждам:
ОХОТА С ВЕРТАЛЕТА
Михаилу Шемякину

Словно бритва, рассвет полоснул по глазам,
Отворились курки, как волшебный сезам,
Появились стрелки, на помине легки,-
И взлетели стрекозы с протухшей реки,
И потеха пошла - в две руки, в две руки!

Вы легли на живот и убрали клыки.
Даже тот, даже тот, кто нырял под флажки,
Чуял волчие ямы подушками лап;
Тот, кого даже пуля догнать не могла б,-
Тоже в страхе взопрел и прилег - и ослаб.
Чтобы жизнь улыбалась волкам - не слыхал,-
Зря мы любим ее, однолюбы.
Вот у смерти - красивый широкий оскал
И здоровые, крепкие зубы.

Улыбнемся же волчей ухмылкой врагу -
Псам еще не намылены холки!
Но - на татуированном кровью снегу
Наша роспись: мы больше не волки!

Мы ползли, по-собачьи хвосты подобрав,
К небесам удивленные морды задрав:
Либо с неба возмездье на нас пролилось,
Либо света конец - и в мозгах перекос,-
Только били нас в рост из железных стрекоз.

Кровью вымокли мы под свинцовым дождем -
И смирились, решив: все равно не уйдем!
Животами горячими плавили снег.
Эту бойню затеял не Бог - человек:
Улетающим - влет, убегающим - в бег...

Свора псов, ты со стаей моей не вяжись,
В равной сваре - за нами удача.
Волки мы - хороша наша волчая жизнь,
Вы собаки - и смерть вам собачья!

Улыбнемся же волчей ухмылкой врагу,
Чтобы в корне пресечь кривотолки.
Но - на татуированном кровью снегу
Наша роспись: мы больше не волки!

К лесу - там хоть немногих из вас сберегу!
К лесу, волки,- труднее убить на бегу!
Уносите же ноги, спасайте щенков!
Я мечусь на глазах полупьяных стрелков
И скликаю заблудшие души волков.

Те, кто жив, затаились на том берегу.
Что могу я один? Ничего не могу!
Отказали глаза, притупилось чутье...
Где вы, волки, былое лесное зверье,
Где же ты, желтоглазое племя мое?!

...Я живу, но теперь окружают меня
Звери, волчих не знавшие кличей,-
Это псы, отдаленная наша родня,
Мы их раньше считали добычей.

Улыбаюсь я волчей ухмылкой врагу,
Обнажаю гнилые осколки.
Но - на татуированном кровью снегу
Наша роспись: мы больше не волки!
1977-1978

различни лица са

Няма значение!
И коя е другата ти същност?

ще ти кажа
ама някой друг път

На мен ми звучи злокобно... Като безкраен ад...
Ако това е бил авторския замисъл - да се напише лековато и игриво нещо толкова зловещо, то авторът е успял - побиха ме тръпки...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите