Събудих се, а устните ми пареха.
И пръсти във косите ми преплели,
мислите ти в стаята витаеха,
пространствата преодолели.

Събудих се, а мислите танцуваха,
в прегръдка моите мечти поели.
И с лунен лъч послание рисуваха
от копнежи и желания смели.

Утро розовее,
часовник пее,
стаята немее.

В блясъка на утрото мислите са отлетели,
душата ми със себе си са взели.
О, моля те, върни я непослушната веднага.
Във друга лунна нощ тя пак при тебе ще избяга.

Понякога ще идвам във съня ти
но много тихо, да не чуй мъжа ти
в прегръдката ти нежна ще се гушна
в ухото тихо стихове ще шушна
но щастието все пак край ще има
ще те целуна и ще си замина
оставяйки те в сълзи да се давиш
ще се събудиш и ще ме забравиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не влизай тихо в сънищата чужди...
Да не получиш от Нощта плесница!
А ако имаш еротични нужди,
използвай своята десница!

Не влизай в сънищата чужди!
Да не получиш от нощта плесница!
А ако имаш еротични нужди,
използвай своята десница!

Защо във тона ти лиричен
долавям аз нюанс циничен
Защо все някой хвърля плява
и красотата опошлява
В душата моя поетична
помия пръска неприлична
в воня засипва ни на мърша
сълзи горчиви вече бърша
Нима десницата юнашка
послужи за шега просташка
и ако ти си онаниска
и толкоз много ти се иска
не ни заливай с простотия
защото ний не сме от тия
убиваш с гавра еротична
тъй мойта обич платонична

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако ми кажеш как да те забравя,
веднага, вярвай ми ще го направя.

Защо тъй нежно нощем ми шептиш,
а в утрините бързаш ти да отлетиш

Не бих ти казал как да ме забравиш
не бих ти казал даже и да зная
защото аз не искам да го правиш
да бъда мазохист аз не желая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не те забравям даже и да искам,
харесва ми за тебе да мечтая.
Чертите ти във мислите изписвам,
какво ще кажеш утре все гадая.

Не знаеш ли, че доста често спорим
или пък просто мило си говорим.
А днес съм ти заформила шега,
как само ще те блъсна във снега!

Ще ме бутнеш, аз в снега ще падна
без да мърдам ще стоя в преструвка
ти ще дойдеш, аз ще те нападна
и ще те накажа със целувка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наказанието си приемам лесно
и дори намирам го чужесно!
Хайде още и да се посмеем,
в бой със топки снежни да се сгреем!

Щом ти казваш - с топки ще се бием
а дори и те да бъдат снежни
но ще трябва чувствата да скрием
щото стават все по-по-по-нежни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трудно начин ще откриеш,
нещичко от мен да скриеш.
Че много, много обичам,
право във душата да надничам!

А сега добро момче бъди
и от пряспата ме измъкни.
Че май се увлякох опасно
и съм хваната натясно...

Прости ми!Аз не исках да те наранявам!
Нито да те заливам със помия!
Но писаното си остава
и няма как да го изтрия!

От пряспата коварна те измъквам
но в прегръдката си аз те вмъквам
ти от изненада се захласна
дали не е от пряспа по-опасна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се коси! Не съжалявай!
И твърде много не внимавай!
Наранен - та това си е повод прекрасен,
нежничко да бъде утешен Баткото опасен.

За първи път ти е и ти прощавам
греховете аз ти опрощавам
Но да знаеш че е Батко точен
като бебенце е непорочен
него не го блазни ореола
ни Мария Магдалена гола
нито злато, той е непокварен
и светец е Батко легендарен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опасна - да,
но също и желана.
Дали в студа сега
потръпвам от снега?
Дали сърцето лудо бие,
защото много тичали сме ние?

Наверно много дълго ний сме тичали
и никога така не сме обичали
време за това ли не остана
ето пак снеговалеж настана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти ми даваш май добра идея
оооо, като че ще се разболея
наранена се пече душата
като прасенце със лимон в устата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, тичам да те утешавам
и сиропче даже бързо давам.
И ще трябва да те позагрея,
само песничка не искай да ти пея...

Дълго, дълго ний сме тичали,
но и силно сме обичали!
Обичта ни е добра позната,
тя е нашата мечта крилата...

Лежи юнакът а на небето
луна сърдито пиче ли пиче
рана душевна му къса сърцето
като след нощна корида биче

А самодива в бяла премяна
пърха край него чаровна омайна
нежна усмихната ведра засмяна
толкоз добричка, така всеотдайна

Бавно ръце му за таблата върже
после в устата целуне го бърже
после го черпи с омайно дайкири
и за утеха му после посвири

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Верно, много много сме обичали
и във вечна обич сме се вричали
Но сърцето ни все още пей
и е като градския тролей
в него вече е тарапана
но има място още за една

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаех си аз, че уловка има,
но я мислех за преодолима.
Ала ти ме каниш във тролей -
леле, много моля те, недей!

Не обичам гневно да ме блъскат,
може и със кал да ме опръскат!
Дами гледат мe направо гневно,
не, признавам, че ми става нервно!

Ако искаш потърси ме в храма,
там тълпата не е тъй голяма!


Коледа е! Да се обичаме, да се забавляваме
и подаръци да си подаряваме!

Редактирано от usmiv4ica на 20.12.02 11:58.

Боже!Разрешаваш ли да те наричам така?

За самодивата вече говорихме,
помня дори, че малко поспорихме.
Ти я беше превърнал в магистрален парцал.
Гневничко обясних ти, че си попревъртял.

Да не би да я чакаш укротен, усмирен.
Може би ще признаеш, че си бил запленен.
Няма да те упреквам, бил си явно смутен.
Нещо толкова хубаво не се случва през ден.

Коледа е! Да се обичаме, да се забавляваме
и подаръци да си подаряваме!

Недей! Ще сбъркаш!

Коледа е! Да се обичаме, да се забавляваме
и подаръци да си подаряваме!

Цезарят заспа сънят си вечен
със цезарова сабя бе съсечен
от една красива пеперудка
той и промълви: "И ти ли Брутка"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Боговете са недостижими.
Предпочитам простичките рими.

Бог не си - те са ненараними,
но и самовлюбено неизличими.


Коледа е! Да се обичаме, да се забавляваме
и подаръци да си подаряваме!

Сбъднати мечти през Новата година, Усмивчице!

За себе си запазвам надеждата да се превърна в част от сънищата...