Целувай ме...
Във утрото, когато
денят празнува своя прощъпулник...

Целувай ме...
И после, и нататък,
с настъпващия в слънчеви лъчи разгулник.

Целувай ме...
Вечерница когато
по клепките ми лепкав мрак посипва...

Целувай ме...
И нощем, и във мрака,
в свенливия акорд на лунна цитра.

Целувай ме...
Във грях и мъдрост,
и млада, неразумна, ненаситна...

Целувай ме,
Усмивко светло-тъжна...
Целувай ме... за да не спра да дишам.

Как го правиш??? толкова красиво и вълшебно? ех.


Cocolino bear dictates your karma.
It's time to die...

Нека тъй усмихнато да навредя!
С целувката благоприлично все пак ще се въздържа!...

не знам.
с любов... : )

ех... да бяха всичките ми вредители като теб : )))