Бездомникът с куче,
приседнал някъде
в ръждивото безвремие…
Един споходил ме отдавна случай,
но боднал в мене
стряскащо съмнение.
И все си мисля от тогава,
вторачила се в себе си объркана,
дали на него милостиня аз съм дала,
или подавайки му хляба,
всъщност, душата ми е просила…

Редактирано от sazertsatelkata на 19.11.02 02:44.

Всеки е просяк
проси от себе си
проси от другите
запечатва със восък
листа с въпросите
и се крие зад думите.

се сещам за едно стихче на Станка Пенчева: (цитирам по памет)

Ако на този свят
са вземали от тебе -
то значи си богат,
а взелият е беден.

Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш!

Така изронваме
бавно душите си,
за да храним със тях сетивата.
Понякога хвърляме
шепа трохи и на птиците
жадно впили очи във крилата…

Редки са миговете, когато ми трепва сърцето прочитайки някой стих.
Би били чудесно да пишеш по-често.

Бих те помолила единствено да внимаваш с правописа: това е последното ми писане в тоя клуб, пък и където и да било нерегната.
Халал да ти е ника *, обаче регистрацията не мога да ти отстъпя.
Приятна вечер, изгрявай си на воля.

Ай,
извинявай, не съм те видяла. Не се цупи, де.

Съжалявам за това, че прекрасното ти стихотворение бе опошлено с неприятната дискусия.
Моля те да ме извиниш.

Добре си сложила цайсите, мило, ама аз си казах вече - нерегната няма да пиша, до гуша ми дойде от подобни мизерлъци.
Впрочем, приятна ти вечер.

добре казано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите