Всеки притежава царство,но в някои не е приятно да се пътешества.Повярвай ,много обувки съм износил в пътешествия и командировки/пускам ти един запис на диспечера от една такава командировка/


Командировка в твоята душа

-----------------------------
Командирован съм във твоята душа.

В сумрака на душа такава,
как мразя,по служба да се озова.

В мислите ти с погнуса аз вървя,
прескачам изгнилите дървета,
размазвам злобни псета.

Лепкава слуз по блатото плува
-гнойта на твойта душа.
По скафандъра прилепи вампири ми се впиват,
не искам с погледа си да ме омърсят.

Не откривам нищо което да си струва,
аз мисията си да продължа.
Изчезвай бързо!-пиявиците тръгват!
това нареждане от горе е,
не бива да рискувам-МИГ !


Пароструйки скафандъра ми чистят,
но погнусата не могат ми спестят.

В мислите,и в твоята душа
командировка зла ме разлюля!


ПП-Това горе не е за теб!не го чети по никакъв начин ,под никакъв предлог.Ако случайно си го прочел/а/ измий си немедлено очите с паста за зъби /или май бяха капки за очи?-извинете неадекватен съм, забравих,но току що се връщам от командировка/

Всеки път ми бъркаш в здравето с това стихотворение!!!
И всеки път се минавам да го прочета, докато стигна до предупреждението в послеписа!!!:)

И таман да скокна и да те направя на мат и маскара, и ...ми дожалява - той, горкият, като една същинска тръстика разлюлян... с тая крехка психика и тая тежка служба, само още едно дразнение му липсва, демек още един Х, и... кой го знае в кое царство може да се озове...


Засрами се, моля ти се.
Ние тука обичаме дитирамби. Ехееее... не ги разбираш май тия работи.
Ама нищо - ще ти ги обяснят.:) След като се поосвободят, разбира се, щото от време на време екипът по обясняването е зает с няколко малко по-дебели глави, дето малко по-бавно вдяват... Ако въобще!:)
И диспечер има, ти кво си мислиш - че всеки може да се озовава произволно където си ще?:)

Вярно че понякога не си обичам работата,но когато попадна в замък в който въздуха е любов,а стените мъдрост!-питаш ли какво ми става в сърцето?-Не питай моля!не е възпитано да ръчкаш с алебардата на любопитството.

Христо Ясенов има едно страхотно стихотворение за замък.
За никаква мъдрост обаче и дума не може да става в него - има твърде много гняв.
Разбира се, не го помня наизуст.
Щото чета не само каквото не трябва, но и не както трябва!:)

Сенки

------------------------

Гневен и страшен започва векът,
сенки безплодни носят страхът!
Страх от сенки нощем слага пак гримът!
Звяр ужасен си изгражда замък от души.

Пеят траурните сенки.....,
носят в робско одеало своите деца,
замъка гради се,светлото руши се.
Сенки безплодни вграждат в замъка деца!

Много стихове - и много хубави, оня рицарски замък на Ясенов...
Любима ми е втората част :


Все тоя загадъчен остров и тия гранитни скали,
и моята царствена кула, прилична на древен чертог.
Огражда ме водна стихия и северен дъжд ме вали,
а как съм безгрижен и бодър и как съм безумно
жесток!

Тук кораби пътни минават и свири спасителен рог...
И лодки - и тежки кервани от гъсти надводни мъгли...
А слизат край мене принцеси и пажове в брачен оброк -
и гаснат ранени и морни от моите златни стрели.

И всеки мечтател безумен, попаднал неволно при мен,
остава завинаги жертва на моя загадъчен плен,
заплетен в неземни наслади и ласки, и звездна любов.

Морето размирно се плиска и тегнат над него беди,
и носят се кораби волни в разгулните черни води -
и всички запират край мене - и няма спасителен зов!

~*acu/\A*~

* * *
Издигнах в най-високите лазури
недосегаем замък от метал -
и там приспах сърдечните си бури
и своята пророческа печал.

И в неговите бронзови обятия
заключих свойта скръб и своя блен
и заживях високо над земята -
от хората и бога отчужден.

Но мойта скрита буря не угасна
и мойта скръб по-живо зарида -
че замъкът е гробница безгласна
без въздух, без миражи и вода.

А как горя да слезна в долините,
където спят села и градове -
да разруша на всеки дом стените
и да запаля живи огньове.

И да живея живата тревога
на слепия пророчески безброй -
да любя и проклинам с него бога
в падения, победи и двубой.

О късен час на мойто късно лето,
о час на моя бунт неизживен!
Аз сам запалих замъка - и ето! -
събарят се стените върху мен!..
...........................................
Но в пепелта им като жива рана
сърцето ми трепери и зове...
И мойта скръб, от векове набрана,
излива се във гръм и ветрове.


"Рицарски замък" излиза през 1922 г, когато Христо Ясенов е на 33 години, три години преди да загине. И е единственото издание на негови стихове приживе, доколкото ми е известно.

Ето ти един контрапункт. Пак е на Христо Ясенов.
В него той все едно не е той, обаче всъщност Е.:)

Пан

Аз владея ширината на безбрежните простори -
в мене слънцето изгрява и вселената говори!

И когато притъмнеят висините ведросини
в теменужната прохлада на затишие и сън,
аз прехвъркам лекокрилен над полета и градини
и събирам боговете с миротворния си звън.

И понесени далеко над самотните поляни,
веем вихрени одежди - и над сънните земи
бием медните езици на загадъчни камбани
и пируваме и пеем в напластените тъми.

И забравили тъгата на суетностите черни -
в онзи час, когато всичко в примирение мълчи, -
ний танцуваме и пеем из просторите вечерни
и пленително се греем в златолунните лъчи.

А когато светло утро издалеко се разведри
и разлее на потоци топли, румени зари,
ний откриваме простора на безбрежията ведри
и събуждаме живота на задрямали гори.

И невидимо самотни приласкваме цветята
и наливаме ги с бисер, руйно вино и роса -
и прехвъркаме далеко, надалеко из полята -
и се губим в ширината на самите небеса.

А понесени високо палим слънцето и греем -
греем с топлата отрада на всемирна красота -
и в лъчистата му мрежа ний пируваме и пеем,
пеем гордо - и всемощно благославяме света.

Аз владея ширината на безбрежните простори -
в мене слънцето изгрява и вселената говори!


П.П. Това е защото на никакъв трагизъм днеска не мога да поддам - шофьорът в таксито на път за работа слушаше стари градски песни.
Някак си успявах да се сдържам докато стигна до "За мен ти си морска сирена...", тогава вече се предадох. :) Чак се уморих от смях и реших да бъда сериозна. След това обаче... ми позвъниха да ме питат какъв ден било днес.
Предположих, че има нещо общо със снощния коктейл във Военния клуб. След това ми позвъниха втори път - било ден на градските тоалетни.

Мъчителен ден ще ми бъде, по всичко изглежда.