С твоите сънища сутрин се будя,
с твойте мечти съм в късния час.
Твоите радости в мене бушуват,
с твойта усмивка усмихвам се аз.

Твоите мисли повтарям наум,
твоето слово в мене звучи.
Твоята болка за мен е куршум,
Твоите сълзи са в мойте очи.

Твоят живот и аз го живея,
твоето щастие гоня и аз.
Мъките твои аз ще поема,
Ти си по-ценна от двамата нас.

Искам да съм на нейно място и някой да чувства същото към мен

са дълбоко подплатени с нежна,
искренна и всеотдайна любов..
Благодаря за чудесния миг!






За да има какво да си спомняте
трябва да го преживеете!

Ех, чудно е.
Сигурно щото нищо не разбираш от ценности.

Твоите чувства са нежни, прекрасни и за тебе опасни.

Всяко момиче с душа това ще почувства и ще завижда по мъничко на щастливката!

Радвайте се на мига и го дръжте здраво да не отлети!

Подписано с усмивка!

трудно ми е да приема фабулата ...
някак си идеята я свързвам с "Лори"...
не, че те настъпвам по мазолче ...
имам различно си мнение...
ако мъжът до мен е с подобни щения - загубил е тотално ...
няма да има дифузия помежду ни, без да загубим от самоличността си ..
помисли ли за това ...
иначе като рими - навързал си го ...

Винаги съм твърдял, че единственото нещо, което правя е да редя римички.
Останалото- кой както го усеща:))

А в главата? Мамка му и прасе, не е ли там извора на мислите, които после разстилаш във вид на думички върху ненаситната пустота на полетата?!? Не искаш ли да ги изкрещиш тези мисли, болезнено (или радостно) блъскащи се в главата ти/душата ти... баси... инак как така... само обвивка от рими, а вътре, след като я разбиеш, пропадаш в някаква пустота от която излизаш объркан, като дете влязло в сладкарничка, а вътре се оказва че продават пирони и стоки за бита.
Не вярвам.

Мисля, че разбра за какво говоря.
Но ме провокираш.
Лошо няма:)

Всеки знае себе си.
Четеш ме, правиш си изводи и решаваш дали това, което съм написал, го мисля.

:)
Не се коси