Мълчание

Мълчание – със него всичко свършва,
делата ни житейски то завършва.
Мълчание, което всичко казва,
за всички наши грешки ни наказва!

Мълчание – студено или тъжно,
мълчание – небрежно, безнадеждно.
Защо мълчиш не смея да попитам,
че болка от лъжа да не изпитам.

Изчезна ти на хората в потока
без вест и без следа, и без посока!
И сред тълпата многолика, шумна,
за сбогом даже ти не се обърна!

Безмълвен хили ми се телефона,
а аз го бях превърнала в икона!
Преследват ме кошмари в тъмни нощи:
“Какво очакваш, в какво вярваш още?!”

О, стига вече! Слънцето изгрява
и пак с надежда нова ме дарява.
Я, малката, приготвяй си нещата
и тръгвай с мен нагоре в планината!

Ела отново изгрева да зърнем,
света прекрасен с поглед да прегърнем,
да литнем в висините със орлите
и да забравим за несгодите, бедите!

И нищо, че мълчиш! И нищо, че те няма!
Ще преживея май и тази драма.
В сърцето ми ти пак ще се засмееш
и песничка дори ще ми изпееш!

Мълча си аз, обаче ти си знаеш
мълчанието мое как да разгадаеш.

Не мога, честно, да го разгадая.
Или не искам - ама все е тая.
Мълчанието просто не обичам -
за мен то не "да" значи, а отричам.

Мълчанието също
"много ми харесва"
означава,
Защо така кориш го?
То съдържа в себе си безброй неща:
без него няма музика и смях не става,
защото другото му име се нарича тишина.

Не тишината е приятелка позната,
обичам я, не нея аз отричам!
Мълчанието носи самотата,
а не покоя тайнствен на гората....

Аха-а, простора тайнствен на гората,
а там може би броди ужасната Мата-Космата,
със меч във ръка и с банан във косата.

Аха, но ужасната Мата-Космата,
щом само пристъпи руши тишината!
И чуя ли я пак да се задава
се скривам в най-дълбоката дъбрава!

mmm
az obicham mulchalivata sramejlivost
:)))

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

ako razmenish mestata na banana i mecha e po-iako:))

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Но едва ли обичаш мълчаливото безразличие......