Усмихвам се
и приготвям ти букет,
изтръгвам вените си, жилави стебла
и с бликащата кръв рисувам им листа.
Ще го увия с изтънялата обивка на душата си
главата си ще сцепя в ръба на мивката
и ще направя ваза.
А мислите разсипани на пода
ще свия в топчета от болка
и ще наредя в бонбониера...
Усмихвам се
и консервирам обичта си
затварям я в буркани
и от сърцето късчета и слагам
да бъде вкусна
зимнината.
Усмихвам се
и устните с бръснач изрязвам
да те целуват когато съм далеч
а зъбите изкъртени с отверка
нанизвам в огърлица...
Усмихвам се
и режа си ръцете с кухненския нож
в кутия от целувки кървави ги слагам
и пращам ги
да те прегръщат
когато няма да ме има.
Усмихвам се
и думите си изкрещявам
(обичта си, обичта си, обичта си)
в ушите си отрязани
за да ти нашепват те от там
когато спиш
там
някъде
далече.
Усмихвам се
и ти изпращам всичко
част по част от мене
Очите само ще оставя...
...две езера-тъга в които няма да се къпеш...
...и
снимката ти
с тях
ще гледам
когато няма да те има.

.....Покьртително, приятелю!!!
Ако сьм дама и ми доиде като обяснение...настрьхвам 4ак-
....много сила, много 4увства - готовността ти за саможертва.....
...Велико и...страшни4ко!

Жестоко е.
Във... всякакъв смисъл.

уау...направо настръхнах..доста е плашещо...но и толкова силно,романти4но и хубаво...де да има6 кой и за мен да прави такива саможертви...:))

Брутално и в десетката!

какво да кажа,
страшно е въздействащо и добре написано.

отразява точно това което чувствам в момента...

:::the truth is out there:.:

може би ме обичаш сега,
но ще ме обичаш ли винаги?

Пропуснала съм да отговоря тук, ето какво мисля.

Стиховете не могат да бъдат саможертва. Макар че могат да имат жертви.:)
В тази връзка недей чак толкова да съжаляваш, защото не знам нито първото, нито второто да е направило някого щастлив.

А този конкретен стих намирам за красив, което го прави още по-жесток.
Това е.

Този въпрос... винаги застава между двама души, като острие на бръснач. И двете му страни са остри до безумство... с тихата, неосезаема заплаха, един от двамата да направи крачка на зад, а другия да пристъпи след него и да срещне студената повърхност на острието.
За себе си знам... разбрах вече... че съм готов да се порежа, пристъпвайки на пред, слепешката... с превързани от лентата на доверието очи, от колкото да се свирам в черупката си и да пазя обичта си за самия себе си.
Да, за себе си знам, но никога не зная за другия...
...страхувам се от болката, но повече ме страх от това, чувствата ми да се превърнат в студена камара камъни, натрупани в душата ми.

С.

...Dori i mnenieto ti e poezia......tolkova krasiva...