Бяхме млади - влюбихме се.
Пламтяхме - пораснахме.
Ти ме гледаш със мъртви очи - сърце ми не трепва.
Пътеки много - през времето вият се.
Ти хванал си някоя - аз другаде крача.
Пътувахме заедно кратичко - после завихме.

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

хареса ми. Много.

Just think about it. You'll get it.

Благодаря
Аз го промених малко след като го постнах тука. В момента иозглежда така :



Бяхме млади, наивни.
Влюбихме се.
Пламтяхме силно заедно.
Обаче пораснахме.
Пътувахме заедно кратичко.
После завихме.

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

Колкото и невъзможно да ми се виждаше, сега е още по- добро!!!
Благодаря. За красотата.

Just think about it. You'll get it.

Благодаря

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

епитафия на любов
страшна работа, а

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей страшно готина идея за име на стихчето ми даде! Може ли да я използвам?

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

хм, де съм блял...

поздрав

можеш, нали е точно това.
много тъжно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бяхме млади, луди бяхме
любехме се без умора
Ала вече одъртяхме
и изчезна зора

Ти ме гледаш като пукал
хитро нещо ми намигаш
майче нещо си изкукал
знам че не го дигаш

Хванал си се за дюкяна
искаш аз да се разкрача
що ме лъжеш, твойта мама
бах тъ у играча

Като млада бях ти роза
после руйно вино
а сега съм скучна проза
отишла на кино

Ала тази роза дивна
друг юнак откъсна
Виното с юнаци пийна
чак до есен късна

А пък тази скучна проза
сам със мен споделяш
но с какво, къде е коза
що не се застреляш

Обичам за браво
но здраво