Така е празно времето без теб,
пустинята наоколо така е тиха...
А липсите ти мятат своя креп –
изгревите ми във залез претвориха...

Надеждите побегнали са пак...
Около мене нищото остана...
Несъществуващ е спасителния бряг
за тез, които само мислено са двама...

Теб обичам, тебе искам, но уви,
далече си, във някакво безвремие...
И само в мисъл заедно ще сме, нали
за миг преодолели земното въртене...

При теб ще идвам плаха във съня,
със полета откраднат от мечтата...
И изсънувана така ще постоя,
заслон направила за теб с крилата...

Аглика

Прекрасно е.
Благодаря ти за хубавия миг.

О! Радвам се, че съм ти доставила удоволствие! За мене беше малко тъжно, но..., кому ли не се случва понякога...

Поздрав и благодарности!:)))

Аглика

Поезията, тя е приказна птица крилата,
тя не пее насила,
тя умира във клетки с позлата,
тя долита неканена,
и неканена си отива,
навестява ни често в тъгата,
а понякога с радостта
си отива.
:)

Не стои в клетка, макар и с позлата -
радост можеш ли да затвориш с тъга?
Тя е истината създадена с чудесата
на някаква, наша съкровена мечта...

Окрилен те понася по пътища стръмни...
С тихи стъпки до теб е по тайни пътеки...
Като факел блести в часовете ти тъмни –
с нея даже въздишките стават... по-леки...

И различна е! Ту сълзите ти ще събуди,
ту усмихваш се в нейната светлина...
Тя умее надалеч от теб да прокуди
всеки взрив на споходила те злина...

Аглика

ти имаш прекрасен талант - може би ако се постараеш върху ритъма - ще бъдеш една любима поетеса.

И тогава животът вече не изглежда така прекрасен, а само такъв, какъвто е.

..., ужасно мил си! Думите ти ме усмихват... Но може ли да ми послужат за оправдание десетте минути за записване на постинга в рима?! В смисъл, че недодялания му вид е заради бързината!

ПП Благодаря ти, а тук е ред да добавя, че изпитвам истинско удоволствие, когато попадам на твои неща...

Аглика

Поезио, пред тебе се прекланям,
защото сълзите ми в бисери превърна,
защото сбъдна моите мечти,
защото срещата ми с теб бе свята,
Ти фея си
Ти есента ми осени с ликуваща позлата.
Стоя със сведена глава
благоговея,
птицо райска моя,
прекланямсе пред теб,
защото във сърцето ми ранено
гнездото си най-лютата и кобна зима сви.

ОЧАКВАНЕ

Ще те очаквам в лекия си сън
дошла нечута в тишината нощна.
И сътворила в миг магия мощна –
в реалност превърни света отвън.

А после – целуни ме вдъхновено
и ме дари, в съня ми, с дар такъв –
Мечтите - да се сбъдват мигновено.
Сънят - да придобие плът и кръв...

И ще изчезнат нейде тъмнината
и призрачната, щърбава Луна.
А вместо тях – ще грейне над земята –
нов ден, облян от златна светлина.

Ще пеят тихо славеи щастливи
зората срещнали в зелен шумак...
Навек ще се забравят дните сиви
изпълнени със горести и мрак.

И в този свят на красоти прекрасни,
в съня-мечта, превърнал се на ден -
ще те прегърна и ще кажа гласно:
- Обичам те! Бъди навеки с мен!

Тя е Ангела с нежни крила,
Тя е цветето рано напролет...
Тя е бурна река придошла...
Тя е скок в синева, като полет...

Тя е мъдра, и чиста, и бяла...
Тя е сън и реалност в мечта...
Тя е туй за което бих спряла
своя бяг в разлюляни жита...

Тя е истина, тя е надежда...
Тя маяк е и котва и зов...
Тя е тази която довежда
и омраза и скръб и... любов...

Аглика