|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
Тема
|
Без теб
|
|
Автор |
Arлиka (просто Аглика) |
Публикувано | 18.10.02 22:34 |
|
Така е празно времето без теб,
пустинята наоколо така е тиха...
А липсите ти мятат своя креп –
изгревите ми във залез претвориха...
Надеждите побегнали са пак...
Около мене нищото остана...
Несъществуващ е спасителния бряг
за тез, които само мислено са двама...
Теб обичам, тебе искам, но уви,
далече си, във някакво безвремие...
И само в мисъл заедно ще сме, нали
за миг преодолели земното въртене...
При теб ще идвам плаха във съня,
със полета откраднат от мечтата...
И изсънувана така ще постоя,
заслон направила за теб с крилата...
Аглика
| |
Тема
|
Re: Без теб
[re: Arлиka]
|
|
Автор | * (Нерегистриран) |
Публикувано | 18.10.02 22:54 |
|
Прекрасно е.
Благодаря ти за хубавия миг.
| |
Тема
|
Re: Без теб
[re: *]
|
|
Автор |
Arлиka (просто Аглика) |
Публикувано | 19.10.02 11:25 |
|
О! Радвам се, че съм ти доставила удоволствие! За мене беше малко тъжно, но..., кому ли не се случва понякога...
Поздрав и благодарности!:)))
Аглика
| |
Тема
|
Re: Без теб
[re: Arлиka]
|
|
Автор | * (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.10.02 13:34 |
|
Поезията, тя е приказна птица крилата,
тя не пее насила,
тя умира във клетки с позлата,
тя долита неканена,
и неканена си отива,
навестява ни често в тъгата,
а понякога с радостта
си отива.
:)
| |
Тема
|
Това беше чудесно, но я виж сега!:)
[re: *]
|
|
Автор |
Arлиka (просто Аглика) |
Публикувано | 19.10.02 14:37 |
|
Не стои в клетка, макар и с позлата -
радост можеш ли да затвориш с тъга?
Тя е истината създадена с чудесата
на някаква, наша съкровена мечта...
Окрилен те понася по пътища стръмни...
С тихи стъпки до теб е по тайни пътеки...
Като факел блести в часовете ти тъмни –
с нея даже въздишките стават... по-леки...
И различна е! Ту сълзите ти ще събуди,
ту усмихваш се в нейната светлина...
Тя умее надалеч от теб да прокуди
всеки взрив на споходила те злина...
Аглика
| |
Тема
|
Аглика -
[re: Arлиka]
|
|
Автор |
Stefan (глас на гларус) |
Публикувано | 19.10.02 14:43 |
|
ти имаш прекрасен талант - може би ако се постараеш върху ритъма - ще бъдеш една любима поетеса.
И тогава животът вече не изглежда така прекрасен, а само такъв, какъвто е.
| |
Тема
|
Стефан...
[re: Stefan]
|
|
Автор |
Arлиka (просто Аглика) |
Публикувано | 19.10.02 14:55 |
|
..., ужасно мил си! Думите ти ме усмихват... Но може ли да ми послужат за оправдание десетте минути за записване на постинга в рима?! В смисъл, че недодялания му вид е заради бързината!
ПП Благодаря ти, а тук е ред да добавя, че изпитвам истинско удоволствие, когато попадам на твои неща...
Аглика
| |
Тема
|
Re: Това беше чудесно, но я виж сега!:)
[re: Arлиka]
|
|
Автор | * (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.10.02 14:58 |
|
Поезио, пред тебе се прекланям,
защото сълзите ми в бисери превърна,
защото сбъдна моите мечти,
защото срещата ми с теб бе свята,
Ти фея си
Ти есента ми осени с ликуваща позлата.
Стоя със сведена глава
благоговея,
птицо райска моя,
прекланямсе пред теб,
защото във сърцето ми ранено
гнездото си най-лютата и кобна зима сви.
| |
Тема
|
ОЧАКВАНЕ
[re: Arлиka]
|
|
Автор | Cпящият (Нерегистриран) |
Публикувано | 19.10.02 15:25 |
|
ОЧАКВАНЕ
Ще те очаквам в лекия си сън
дошла нечута в тишината нощна.
И сътворила в миг магия мощна –
в реалност превърни света отвън.
А после – целуни ме вдъхновено
и ме дари, в съня ми, с дар такъв –
Мечтите - да се сбъдват мигновено.
Сънят - да придобие плът и кръв...
И ще изчезнат нейде тъмнината
и призрачната, щърбава Луна.
А вместо тях – ще грейне над земята –
нов ден, облян от златна светлина.
Ще пеят тихо славеи щастливи
зората срещнали в зелен шумак...
Навек ще се забравят дните сиви
изпълнени със горести и мрак.
И в този свят на красоти прекрасни,
в съня-мечта, превърнал се на ден -
ще те прегърна и ще кажа гласно:
- Обичам те! Бъди навеки с мен!
| |
Тема
|
Re: Това беше чудесно, но я виж сега!:)
[re: *]
|
|
Автор |
Arлиka (просто Аглика) |
Публикувано | 19.10.02 15:46 |
|
Тя е Ангела с нежни крила,
Тя е цветето рано напролет...
Тя е бурна река придошла...
Тя е скок в синева, като полет...
Тя е мъдра, и чиста, и бяла...
Тя е сън и реалност в мечта...
Тя е туй за което бих спряла
своя бяг в разлюляни жита...
Тя е истина, тя е надежда...
Тя маяк е и котва и зов...
Тя е тази която довежда
и омраза и скръб и... любов...
Аглика
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|