... целия текст на това стихотворение на Петя Дубарова? Обърнах нета, но нищо не намерих... Плийз, помогнете...

Светът засиява, заспива смирен.
Нощта черно расо повлича към мен
със сива скептичност на стар фанатик,
с монашеска кротост- без блясък, без вик
тя пада в тераси с мъртвешки очи,
в които дълбока набожност мълчи.

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

Светът изгрухтява и после заспива...

Май това беше началото - беше нещо гадно срещу свинщината на света. Другото ще ти го пусна по-късно, че книжката е у дома. Но си е гадно стихчето. Даже не и съвсем не в нейния стил да пише хубаво и изискано.

Semper Fidelis

Ами... все пак ще бъда много благодарско, ако е това същото...

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

писане - но все пак познавах лично момичето, даже нещо повече...
Сега ще ти го препиша. Ето го:

МОЯТ АД

Светът загрухтява, заспива смирен.
Нощта черно расо повлича към мен -
със сива скептичност на стар фанатик,
с монашеска кротост, без блясък, без вик
тя пада в тераси, с мъртвешки очи,
в които дълбока набожност мълчи.
И виждам луната - настръхнала, зла,
небето заспало как с гол връх закла,
сред бесния кикот на блудни звезди
сам вятърът сянка на дявол роди.
А мракът разтваря зловещо чене
над мене. И мойто треперещо: "Не"
се губи, внезапно лишено от звук.
Страхът сгромолясва огромния чук
над моите слаби гърди, рамене,
задъхвам се, викам, крещя: "Не, не, не."
Аз чувам как долу - под нашия свят -
разтваря вратите си зъл Дантев ад.
И в черния ужас на врящи котли,
сред бесните оргии на дяволи зли,
за миг виждам себе си някъде там,
заръфана жива от огън и срам.
Въжета от червеи мойте ръце
завързват. Със синьо от болка лице
аз викам със кървави гръб, рамене
и страшно е мойто човешко: "Не, не!"
Пред мен оживява човешкия свят:
Живях без сестра, без приятел, без брат.
Аз виждам как влажна тъгата мълчи
във много към мен устремени очи -
на тези, които не чух, не простих.
И най-после моят забравен млад стих.
Набъбва на устните кървав мой вик
пред него - всевластния мощен съдник,
с когото измислях си скверни игри,
с когото нерядко флиртувах дори.
Сега, в този мръсен, бълбукащ в кал ад,
той иде, дъхтящ на човек и на свят.
Но после изчезва. Напълно сама
аз страшно се гърча. В плътта ми срама
забива зловещо пирон след пирон
и червей, превърнал човешки труп в трон,
пихтиесто тяло във кикот тресе
пред мене - по-жалка от сритано псе.

Но в миг се опомням. Отварям очи.
В терасите пак на колене мълчи,
помръдва набожно мъртвешки уста
безплътна, безкръвна, мъртвешка нощта.
Под мене прошавва заспалия свят.
Нима аз измислих сама този ад?
Аз - тази, която не вярвам в смъртта,
но вярвам със свойте 16-сет лета,
че всеки от бог по-успешно дори
сам хората прави щастливи, добри,
тъй както те правят го силен и млад.
Аз вярвам във моя момичешки свят.
Но този ад, който измислих сама,
ще пазя, ще имам, додето умра -
- той - страшния мой, най-човешкия ад -
на моята съвест суровния свят.
Тогава съдникът на моя живот
ще бъда сама аз.А бавния ход
на дните, годините тук на света
отражда ни светъл живот след смъртта,
но не в ад и рай, а във властния глас
и деня на децата, родени от нас!

31.08.1978 г., Тетевен

Преписано от П.Дубарова "Поезия", изд. Г.Бакалов, Варна, 1984, стр.122-123

Semper Fidelis

Е, не ме учудва, че не е включено в повечето сборници... въпрос на имидж...

... that nothing can go wrong... when you're in love, what can go wrong...

със сборниците с нейни стихове - така или иначе те са сборници - хронологично подредени от редактори или от майката на Петя. Само мога да гадая как би изглеждала една концептуална книжка на Петя Дубарова - приживе тя не спомена дума да е готвела книга. Пък и през комунизма не се издаваха книги на толкова млади автори. Във всеки случай, това е от последните й стихове. През 1979 тя пишеше основно проза, после почина. Но си е гадно настроението, нали! - Сигурно затова и бях запомнил първия стих - (естествено - неточно). Представи си в какво чудовищно настроение се е намирала - в една лятна нощ, някъде на летен лагер - 16 годишно момиче, огорчено от любовта и бог знае от какво - изсипала си е всичко, което й се е насъбрало с времето от света около нея. Няма никаква ведрина, както в по-ранните неща:

"Защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден
живея аз - от никого нечута -
а цялото небе живее в мен."

До скоро!

P.S. Това сборниче, от което цитирам стихотворението е май доста пълно. Нарича се "Поезия", но в него са публикувани и белетристичните й неща. На времето то стана факт благодарение на активната помощ на група "Тоника" - една от многото формации на Стефан Диомов - те нали са си бургазлии - направиха промоция на книжката в Бургас.

И тогава животът вече не изглежда така прекрасен, а само такъв, какъвто е.

но все пак познавах лично момичето, даже нещо повече...
Някакви гадни намеци ли са това, или се правиш на интересен?

               

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

тя беше на 16, а аз на 15 - съвсем в стихията на детството... Пиехеме айрян през голямото междучасие в сладкарничката до Гимназията. Всъщност наш общ приятел и поет (Евгений Апостолов) ни запозна през ранното лято на 1977 год. Аз бях в 7 клас и исках да уча в Руска Гимназия, (по примера на сестра си). Петя ме нави да кандидатствам в Английската - тя беше изкарала вече подготвителния клас (нищо, че после написа: "Гимназията всекиго измами - от всеки взе по капка светлина"). Имаше традиция - осмокласниците да подаряват по един морков и по една книжка на зайците от подготвителния клас в първия учебен ден. Книжката още си я пазя - лично надписана от Петя Дубарова - беше случайно съвпадение, че и тя и аз бяхме в "Г" паралелка. Но тогава нещата не ги възприемахме така - когато човекът е жив - той е близо до нас, един от нас, съвсем като нас ("Важното е да си жив!", както казваше Христо Фотев) и не се замисляш много за времето, което прекарваш с него и за ценностите, които ви свързват. Аз и сега не се замислям за тези неща. То си е направо непристойно - да бях направил нещо за нея, когато беше жива - ама на кой да му дойде на ум, че животът й е писнал и е решила да си тръгне от него?

Semper Fidelis