След трета чаша мислите са същите
препускат, тропат и се хилят злобно
на края във началото му се завръщат
и смесват се със чувството отровно.

Вратата някой хлопва, тежки стъпки
напрегнато ослушваш се във тишината
болезнена за фибрите те пари тръпка
а вятърът донася тихо самотата.

В ъгъла седим тревожно,
не се поглеждаме в очи,
въздухът тежи виновно,
питието в чашите горчи.
Разби се сферата кристална,
падна гълъб в кръв облян,
отиде си илюзия омайна,
умря нероденият ни блян.
Мислите - греховни мрежи.
Кой сътвори ни този ад?
Пътеките - те пак са разделени
и няма връщане назад.

"Не на равных играют с волками егеря..."