защо ли съм такъв...
различен
студът ме топли...
лед
от огънят ме втриса...
пламък
от истината не изпитвам болка...
камък
изгарям във лъжата...
жалък

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

шашна ме, бе. Не съм знаел, че си толкова добър в поезията. А, аз се чудех защо те харесвам в "Политика". Явно, талантът си е талант.

ff

P.S. Наистина е много готино. Сериозно.

Всичко е от ментето брато

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

А, не! Тук е ранен следобед и в чашата ми се поклаща Бляк Велвет, канадско уиски (не съм много сигурен, ама ме мързи да отида до фризера). Никакво менте. Ароматно, щипещо и пивко. От време на време си паля Кемъл Лайт, а не цигара с марихуана (мразя наркотиците).

Е, и тогава, Вратсън. Елементарно! Ти си талант!

ff

:))))
Добре де, ама мен понеже също ме мързеше да ходя до денонощниа за Джим Бийм, та откарах на промоционална БГ водка.

Пък понеже качествените изменения водат до количиствени натрупвания и .... надскочих политиката.:)

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

tva dosta haiku style
e stanalo:)))))

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

защо ли съм такъв...
различен
МЪЖЕ ОБИЧАМ И ЖЕНИ...
ДВУЛИЧЕН
студът ме топли...
лед
АЗ ВРЪТКАМ ДУПЕ КАТО...
СЛЪНЧОГЛЕД
от огънят ме втриса...
пламък
ЕЛА СЪС МЕН ВЪВ МОЯ...
ЗАМЪК
от истината не изпитвам болка...
камък
НАЛИ ТИ СТАНА ВЕЧЕ КАТО ...
КАМЪК
изгарям във лъжата...
жалък
НАЛИ НЕ ТИ Е МНОГО...
МАЛЪК
ЧЕ АЗ СЪМ САМО ДОЛНА ТЪПА МУТРА
ЕЛА ПРИ МЕН, ПРАВИ МИ КАМА СУТРА

Ех ти Батко -
уникатко
Само в миг от всяка сватба
можеш да направиш брадва
Мутрата прописал в стих
И от политически тепих
за отмора кацнал тука
(то се знай, че там е скука)
А ти мигом го подкара
с кой, кому и к'во ще вкара.

Малкото електоратче
май на Мутрата е братче
и играят в стил мутрашки
там на некви задни прашки
Ала трябва да призная
може стихчета да къдри
и на прима виста зная
много готини ги мъдри

Да!!! Каквото и да казвам
Сякаш се самонаказвам.
Писахме със теб куплети
разгневихме тез поети
Дето тука хайку пишат
По цветенцата въздишат.
А сега в миг станах враг
даже и на теб недраг.