Око наднича под леглото
На леглото шибат се с отворени очи
Очи ме дебнат в тъмнината
От този поглед много ме боли

Очите ми сълзят и сълзи капят
През ръждивата мазилка дим смъди
Ръка без нокти драпа, драпа
Гледат вцепенено две изцъклени очи

Пружини скърцат, някой стене
Друг го гледа и пъхти
Но махнете! О, махнете
От мойта стая всички, що са белнали очи

Когато тя изписка,
Погледнах ги на моето легло
И пак, сърцето ми във ужас сви се -
Отдолу се оглеждаше око едно.


Rogger Dojh

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

WOW !

колко очи са ти скапали либидото. В първата строфа - трите стиха са обсебени от очи. Четвъртият също - от поглед. Във втората строфа - два стиха са очни, в третата - един, в четвъртата - също. Та от толкова много очи подразбрах, че воайори (или само един) са ти скапали любовната нощ и се чувстваш неуютно в кожата си. Постигнал си страхотен ефект с това постоянно повтаряне за очите - стихотворението ти е пълно с психологическо напрежение, за което се изисква наистина хъз и дарба. Не разбрах само под леглото ли беше воайорът или те гледаше през стената. Може да са били и няколко. Защото говориш, че в стаята всички са белнали очи? Щом си се решил на такава стъпка - най-добре е да не ти пука за чуждите очи - на всички ни се е случвало в млада възраст...

колко очи са ти скапали либидото. В първата строва - трите стиха са обсебени от очи. Четвъртият също - поглед. Във втората строфа - два стиха са очни, в третата - един, в четвъртата - също. Та от толкова много очи подразбрах, че воайори (или само един) са ти скапали любовната нощ и се чувстваш неуютно в кожата си. Постигнал си страхотен ефект с това постоянно повтаряне за очите - стихотворението ти е пълно с психологическо напрежение, за което се изисква наистина хъз. Не разбрах само под леглото ли беше воайорът или те гледаше през стената. Може да са били и няколко. Защото говориш, че в стаята са всички белнали очи. Щом си се решил на такава стъпка - най-добре да не ти пука за чуждите очи - на всички ни се е случвало в млада възраст...

та се преквалифицира?

Тълкуването на метафорите в техния буквален смисъл се нарича профанация.
И не се пише хъз, а хъс.
Иначе бихме сметнали, че мислите ти са обсебени от гъз.

       

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

ти пък къде видя метафори в това стихотворение? Аз видях само една и тя ми се стори прекалено сложна за бедната ми глава. Явно ще трябва да завърша второ висше, за да я схвана:

През ръждивата мазилка дим смъди

Но това си е мой проблем. И това може да мине за метафора (макар и малко познато: сърцето ми във ужас сви се

Но където се говори за очите - това си е прав текст - един вид - разговорна реч. Критиката ти за хъс се приема - не съм запознат с правописа на турските думи в българския език.

Поздрав: Добройко!

P.S. Понякога наистина мислите ми на мъж биват обсебени от нечий женски задник, но той със сигурност е по-красив от твоя...
P.S.S. Неонел пак ще каже, че се конфронтирам с хората, пък всъщност забравя, че ти си моята Немезида...

И със още по-голяма сигурност от твоя.
като ставаше дума за гъз де.

Колкото до метафоричните образи в стихотворението - тези, които са "белнали очи" не са състудентите ти на бригадата, бе.

       

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

с теб. Известно е, че имаме доста различен поглед върху нещата, в повечето случаи - противополжен. Това се отнася и до метафорите, и до дупетата.

Не разбрах това за състудентите и бригадата - ама нали съм си тъп - не хващам всичко.

И предлагам да престанем да разсмиваме хората с псевдо-"диалозите" си! Днес нещо не ми е ден (ако ми позволиш този израз на Слави Трифонов!)

really, това стихотворение изобщо няма нищо общо с някакви конкретни мои преживявания. Всъщност то май че цялото е една голяма метафора, или поне посланието му е абстрактно и цели да предаде конкретен емоционален заряд. Очите, мазилката и димът сами по себе си са без всякакво значение - просто изразни средства.
Факт е, че написах това, защото гледах клипа на Tool - Schism и в главата ми се загнезди някакво подобно настроение, което в един момент се появи на екрана в стихотворна форма.

Много рядко пиша по този начин - т.е. без да съм достигнал до emotional breakdown, който да отприщи музата. И още по-рядко излиза нещо сполучливо.

Ето още едно нещо, което вече бе създадено след тежък работен ден, то си личи с какво съм се занимавал


Antique Swiss Pocket Watch

Часовници - педали
тиктакащи мангали
лайна - часовникари
часовници завряли
антични механични
куровете симпатични
часовници - тиктакат
тик-так - ще се изакат


Rogger Dojh

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което си пуснал тук, ще отмина (поне засега), защото ми е трудно да възприема като стихотворение.

Ще се върна към предходното. Не вложих негативен смисъл в думите си. По-скоро исках да подчертая, че в това многократно повтаряне на (воайорските) очи има нещо като топка психологическо напрежение, която трябва да се разтвори (или пукне като балон) - един вид - Разширяващата се Вселена - за да можеш да се освободиш от натрупаното неприятно усещане (само ти можеш да кажеш как си го почувствал или изживял). Това е! - Затова и ми допадна стихчето. То дифузира по свой си начин.