Хищникът и огледалото


Уморен съм от другите,
няма ги моите,
разделихме се с тях
... в младостта.

Уморих се от музика,
няма я моята,
слушам чалга сега.

Уморих се от дребните
смачкали едрите-
те владеят света.

Уморих се от хората
те изчезват сега,
ненаучили простата истина
за епицентъра...
на любовта.

Отегчава ме бялото
искам истински цвят -
... на нощта.
Уплах ме гледа
през огледалото:
"Ще ме счупиш ли?"
Аз съм готов!
Уморен съм от чукане -
искам да правя любов.
Искам желание, цялото действие -
а не чаша сироп.

Знам че узрявам
но във страх да не тупна
в лепкава кал.
Искам себе си аз да раздавам
без да пазя се цял.

Гирлянди с грешки
кичат ми врата
но странно как
започват да сияят
когато в тях се заиграят
интрига, корист и лъжа.
Нима това не е двигател на света?

Омръзна ми!
Обичам огледалото
защото то показва ми
къде съм изостанал
поглеждайки за себе си.

Не падам духом!
Та за да паднеш - иска висина,
а аз не мога да надкрача
светът на материалните неща.

Не съм самотен,
Не! Напротив!
Откакто аз се запознах
със себе си
съм най-богатия в света.

Обичам огледалото
единствен мой приятел
тъй здрав и опериран от лъжа.
Дано не му посегна,
моля се...
И истината е една,
поне за мен
Обичам себе си!
Сега!

25.08.02

Моите стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ми звучи като написано от член на "Върховна истина от Аум" .

Значи какво, седиш и се гледаш се в огледалото, току потропнеш една чалга, чукнеш се с бира, после се целунеш по устата бърже и се гледаш - млад засмян като самодива в бяла премяна.

Ами светът е такъв, какъвто ти си към него. Усмихни му се и той ще ти се усмихне, а недей да хвърляш зарин в метрото.

       

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите 

Здравей, Гларус!

Драго ми е да те срещна отново тук - домъчняло ми беше за твой стих!

Харесва ми - както обикновено - заради дълбочината...

Поздрави!

силно е това, което си написал...
и истинско.

Марули, марули, марули...

стихът си е стих.
на едни харесва, на други - не.
иска ми се да ти кажа, както казах преди и на стефан.
няма никаква необходимост да се отдаваме тук на нет-параноя и мнителност, що се отнася до стиховете.
преди няколко време стефан и някакви други посетители тук бяха решили, че всичко написано с някакъв непознат за тях прякор е написано от мене, та го плюваха, сега пък ти реши, че щом "аум" ти е непознат нема кой да е освен стефан...
недей така, чети стиха ... а кой го е писал - какво значение има? : )


... на мене пък стихът ми харесва.
да кажа, между другото, де : )

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Друг е този гларус, каке - извини ме за фамилиарното обръщение, де, но... то без друго е придобило гражданственост

Това, което казва Аз, е вярно по принцип, просто исках да го потвърдя и в частност.

и правя паралел с ника на автора.
И го съветвам как да се интегрира по-добре в обществото.
И че обществото отхвърля този, който го е отхвърлил преди това.
И че казаното не е само стихоплетене а е и светоусещане.

       

             
             
             Съдържаниет е скрито
             
Влезте за да го видите