Чудех се какво и дали да кажа по повод клубната атмосфера в последно време. А то не може човек да почете поезия веч без 'на ти си куклите, дай си ми парцалките'...
Обаче - нищо няма да кажа. Аз. По тоз въпрос.
Само ще си призная, че не бях чела Пет приказки на Валери Петров от години насам. И като ми ги подариха преди седмица, така много, така истински се зарадвах... на Лили и Хрили и Росето дето звъняло в пожарната и Оги и котката Мърла, която била дълга от тук до трамвайната спирка...
Долу са само няколко парченца от приказки, подарък за нерождените ви дни. Пък ако някой нещо се сети, толкоз по-добре...
Всякаква прилика с истински клубни реплики е... ами... тъй де. :)

"Най-чудесната игра е
сам човек да си играе"

и също

"Аз нямам приятелки
и нямам приятели
и каквито съм имал,
от мене са патили"

И - уви -

"Ах, във живота
вечно тъй става -
тъжната нота
преобладава!"

"Защото пакости, приятелю млад
извират отвсякъде в избор богат :
лъжи и лъжички ,
малки измени,
които ний всички
вършим засмени.
Ауууу!
-...Затуй моят голям санбернарски съвет е
дечица, щом почвате нова игра,
за минутка се спрете и за миг проверете
дали тя е наистина чак толкоз добра..."

Туйто. Детски приказки...

... Виж как свети сред гората
куполът ни, посребрен
от лъчите на луната!
Вход за злото забранен!
Гратисен за добротата!
В.П.

~*асилА*~

Редактирано от acилA на 19.08.02 15:41.