Господи, защо простих
и Господи защо живея
изливам болка в тоя стих
а той е някъде със нея

Защо бе Господи, защо
преглъщам болка и обида
а те са в онова легло
а колко искам тя да си отиде

Обичам Господи и страдам
но докога, и пак ли, и отново
и падам, падам, падам
любов това е, не е злоба

bravo , hubavo e!

... е тъжно
какво хубаво има в тъгата?

i tugata e hubava, stiga da e iskrenna. choveka za koito tujish pita shto ne mu zavurtish edin telefon da mu go kajesh mi samo revesh poetichno
tuka v kluba???

съвсем искрена е но явно ви досадих с нея
мислех че плача а се оказа реване
е, разликата е малка но я има
а телефона ...

някои неща се казват по-лесно в стих
а и нищо ново за него - всичко това му е известно
само че си забрави сърцето на простора и то се спаружи от слънцето

Obadete mu se toi ima mnogo da vi govori za edno drugo surce.
Surceto mu e sedialo na prostora da go ogree Lunata, puk go ogrialo Slunceto/ tova e negov citat/

затворих вече телефона свой
но от това не стана ми по-леко
какъв е смисълът о боже мой
че бог високо, цар - далеко

луната грееше, но бе това
във друга нощ, във друго време
и имаше по-други тук слова
а днес на никой му не дреме

съмнения, съмнения безброй
и не случайни някои от тях
къде сгреших в живота свой
а бях щастлива, бях...

Не забравяй,че всичко на този свят се връща.
Сега ти плачеш,но ще дойде и неговия ред.

защо редът му аз да чакам
когато днес очите си изплаквам
не искам утре, искам го сега
да спре с целувки моята тъга

ще страда, да, и ще е късно май
нали вървим към неизбежен край
прощавам му, и още бих простила
във любовта се крие страшна сила

когато искаш да не можеш
финала пагубен да сложиш
когато можеш да не искаш пак
и да обичаш силно тоз глупак