Господи, защо простих
и Господи защо живея
изливам болка в тоя стих
а той е някъде със нея

Защо бе Господи, защо
преглъщам болка и обида
а те са в онова легло
а колко искам тя да си отиде

Обичам Господи и страдам
но докога, и пак ли, и отново
и падам, падам, падам
любов това е, не е злоба

bravo , hubavo e!

... е тъжно
какво хубаво има в тъгата?

i tugata e hubava, stiga da e iskrenna. choveka za koito tujish pita shto ne mu zavurtish edin telefon da mu go kajesh mi samo revesh poetichno
tuka v kluba???

съвсем искрена е но явно ви досадих с нея
мислех че плача а се оказа реване
е, разликата е малка но я има
а телефона ...

някои неща се казват по-лесно в стих
а и нищо ново за него - всичко това му е известно
само че си забрави сърцето на простора и то се спаружи от слънцето

Obadete mu se toi ima mnogo da vi govori za edno drugo surce.
Surceto mu e sedialo na prostora da go ogree Lunata, puk go ogrialo Slunceto/ tova e negov citat/

затворих вече телефона свой
но от това не стана ми по-леко
какъв е смисълът о боже мой
че бог високо, цар - далеко

луната грееше, но бе това
във друга нощ, във друго време
и имаше по-други тук слова
а днес на никой му не дреме

съмнения, съмнения безброй
и не случайни някои от тях
къде сгреших в живота свой
а бях щастлива, бях...

Не забравяй,че всичко на този свят се връща.
Сега ти плачеш,но ще дойде и неговия ред.

защо редът му аз да чакам
когато днес очите си изплаквам
не искам утре, искам го сега
да спре с целувки моята тъга

ще страда, да, и ще е късно май
нали вървим към неизбежен край
прощавам му, и още бих простила
във любовта се крие страшна сила

когато искаш да не можеш
финала пагубен да сложиш
когато можеш да не искаш пак
и да обичаш силно тоз глупак

прощавай,но "глупак" заради римата ли си употребила?

не само заради нея
добре
глупаче по-добре ли звучи
в оня, добрия смисъл
казано с нежност
и любов

той може и да е глупак да остави такова любящо сърце

но няма кой да му го каже


е оставам си същата непроменена
знае го
къде е логиката тогава

една темичка за едного,който се "къпел" в любовта на около десетина омаяни
жексни сърца.
Та той много хитричко си организирал този постоянен и сигурен източник на любов ,но условието било дамите да не знаят една за дрруга.
Тук май е станала някаква изцепка,защото страданието ти е факт,но той също ще загуби.
А дали е така...

но това не облекчава положението (ми)
поживем - увидим както е казано
въпроса е дали ще го доживеем или ще потъне някъде из прашните улици без дори някой да си спомня за това
и в стих мога да ти отговоря
наистина някои неща по-лесно се казват именно така особено когато май няма друг начин

човека явно съм объркала в мечтите
а ако знаех колко ще боли
проклела бих и нощите и дните
които ни оставят пак сами

и молих - нищо не помогна
и чаках пълна с нежност и любов
дали от всичко туй се трогна
дали за мене бе готов

Стани, о, парий в любовта,
и моментално му сложи рога,
наместо жално да ридаеш

А после му ги подари,
с усмивка ангелска добра
наместо да ридаеш до зори

Ти дала си му всичко,
той потъпка го в калта.
Помни ми думата обаче,
и той за теб ще плаче,
и ще се моли,
и ще ти сваля звезди,
и ще говори -
"Бях млад, прости!
Ти беше съвършенна,
а аз глупакът не разбрах!"

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

"Ти беше съвършенна,
а аз глупакът не разбрах!"

а аз презрително ще го погледна
и ще отвърна "бях"


чак кеф ми става

Мислех да ти напиша стихчето си "ЛЮБОВ",но го има като тема.Не искам да се повтарям,затова:

Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и поглед вперила в простора необятен?

Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти
и стене с болка тъжен вятър?

Нима далеко
нейде във ноща изгаря
последен спомен от целувките горещи?

Нима тъй леко
без сълзи и горест се забравят,
отминалите,радостните срещи?

Ти вярваш,
че отново ще се върне той,
пак нежно някога да те прегърне.

И чакаш
пак сама в притихналия зной
горещите ръце да те обгърнаат.

Той няма,
нама да се върне вече!
Отмина тихо...Просто тъй...Отмина...

Измама...
мислиш и тъжиш далече
от полъха,край тебе който мина.

Поспри!Недей
тъгува по отминалите дни.
По любовта която той забрави.

С тих повей-
някога угаснали мечти,
ветртецът нежен тихо ще разпали.

ПП: Тъгата и болката раждат най чувствените стихове.Твоето е прекрасно!
В живота няма нищо незаменимо.И с хората е така.Въпросът е дали "той" заслужава такава любов!


Още стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам защо не мога на сериозно да приема твойте стихове.
Надявам се, че ми прощаваш.

Към авторката на темата:
Не знам защо не мога на сериозно да приема твойте стихове.
Надявам се, че ми прощаваш.
Бъди щастлива:)

просто нямам думи

всеки го приема както го разбира
не мога да задължавам никого
но няма и грам лъжа
съдба
или ...

Не забравяй, че и ние имаме принос към това, което ни се случва. Не ми се искаше да е истина, но - каквото има да се преживява, то при всички случаи е нашето богатство. Дори да е тъжно. Пожелавам ти обрат в съдбата.
:)
И все пак най-страшното е човек да не обича.

Миличка,нищо лично.Никакво намерение нямах да те засегна.Любовта която усетих в стихчето ти не би я оценил само човек който не я заслужава.


Още стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

беспорно е така
мерси за пожеланието
дано
но едва ли

странно нали, всички я разбраха, само не и който трябва
не съм се засегнала
по-скоро размишлявах над твоя стих

Ти сама го каза, това за съдбата
Тя понякога е капризна, при това за добро:)
Още веднъж те моля да ме извиниш, шегите ми бяха неуместни.
Не беше с лошо обаче.
Бъди щастрлива, много, много щастлива.

Според мен не е много странно.По скоро бих го нарекъл типично.В любовните взаимоотношения много често се забелязва подобна ситуация.Доста съм разсъждавал по този въпрос.Може би това е някакъв инстинкт.Чувството за собственост,притежание/водещи до безумна ревност/,липсата на истинската любов-тази която се усеща в стихчето ти,не винаги са взаимни.И тогава възникват подобни ситуации.Но основното според мен в тези отношения е УВАЖЕНИЕТО към личността на партньора.Липсва ли то-любовта, желанието, удоволствието от тази връзка намаляват с течение на времето и просто нищо не остава,освен може би един обикновен навик.
И тогава се появяват ТЯ или ТОЙ./Закон на Мърфи за всемирната гадост/В този момент основна регулираща роля има УВАЖЕНИЕТО.При липсата му ,всичко се повтаря отначало,но вече с новия партньор.
Ще кажеш,а нашите майки и бащи,баби и дядовци как са живяли.
Всичко е въпрос на динамика на обществото.Ето ти още две стихчета които според мен си заслужава да прочетеш:

Обичам те!
И ти поне до днес
нашепваше ми:...да!
Но утре...
Утре може би,
за сбогом в скръб
протегнала ръка,
с безмерна щедрост
/в мойта самота/
ще ми подариш мечти,
с немите звезди,
с нощта!


След малко радости щастливи,
отново мрак ме приюти!
Болката от дните сиви
сковава мисли и мечти.

Ръцете тръпнещи-треперят!
Очите-пълни със сълзи
желаят тебе да намерят!
Но няма те!Замина ти!



Още стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите