прощавай,но "глупак" заради римата ли си употребила?

не само заради нея
добре
глупаче по-добре ли звучи
в оня, добрия смисъл
казано с нежност
и любов

той може и да е глупак да остави такова любящо сърце

но няма кой да му го каже


е оставам си същата непроменена
знае го
къде е логиката тогава

една темичка за едного,който се "къпел" в любовта на около десетина омаяни
жексни сърца.
Та той много хитричко си организирал този постоянен и сигурен източник на любов ,но условието било дамите да не знаят една за дрруга.
Тук май е станала някаква изцепка,защото страданието ти е факт,но той също ще загуби.
А дали е така...

но това не облекчава положението (ми)
поживем - увидим както е казано
въпроса е дали ще го доживеем или ще потъне някъде из прашните улици без дори някой да си спомня за това
и в стих мога да ти отговоря
наистина някои неща по-лесно се казват именно така особено когато май няма друг начин

човека явно съм объркала в мечтите
а ако знаех колко ще боли
проклела бих и нощите и дните
които ни оставят пак сами

и молих - нищо не помогна
и чаках пълна с нежност и любов
дали от всичко туй се трогна
дали за мене бе готов

Стани, о, парий в любовта,
и моментално му сложи рога,
наместо жално да ридаеш

А после му ги подари,
с усмивка ангелска добра
наместо да ридаеш до зори

Ти дала си му всичко,
той потъпка го в калта.
Помни ми думата обаче,
и той за теб ще плаче,
и ще се моли,
и ще ти сваля звезди,
и ще говори -
"Бях млад, прости!
Ти беше съвършенна,
а аз глупакът не разбрах!"

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

"Ти беше съвършенна,
а аз глупакът не разбрах!"

а аз презрително ще го погледна
и ще отвърна "бях"


чак кеф ми става

Мислех да ти напиша стихчето си "ЛЮБОВ",но го има като тема.Не искам да се повтарям,затова:

Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и поглед вперила в простора необятен?

Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти
и стене с болка тъжен вятър?

Нима далеко
нейде във ноща изгаря
последен спомен от целувките горещи?

Нима тъй леко
без сълзи и горест се забравят,
отминалите,радостните срещи?

Ти вярваш,
че отново ще се върне той,
пак нежно някога да те прегърне.

И чакаш
пак сама в притихналия зной
горещите ръце да те обгърнаат.

Той няма,
нама да се върне вече!
Отмина тихо...Просто тъй...Отмина...

Измама...
мислиш и тъжиш далече
от полъха,край тебе който мина.

Поспри!Недей
тъгува по отминалите дни.
По любовта която той забрави.

С тих повей-
някога угаснали мечти,
ветртецът нежен тихо ще разпали.

ПП: Тъгата и болката раждат най чувствените стихове.Твоето е прекрасно!
В живота няма нищо незаменимо.И с хората е така.Въпросът е дали "той" заслужава такава любов!


Още стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите