Когато чакаш безутешен,
и ти се струва, че всеки миг ще полудееш
умират хиляди звезди във теб
от паниката задушени.
А ти все чакаш
и плахо, скришом даже
докосваш беличка надежда,
която криеш, пазиш
и плачеш с вътрешни очи
при мисълта, че скоро
и таз надежда ще загине.

Персеидите .

Значи, навиваме се цяла тумба /гордо се тупам в гърдите, аз бях инициатор/ да гледаме на живо и на теферич падащи звезди , падащи не в калта разбира се . Намислям си цял куп желания предварително за всяка паднала по едно . Палиме колите и отиваме във въъзможно най-забутаното място, което може да се открие в региона , естествено с едничкото условие да има кръчма . Има . Нареждаме се в полукръг с погледи забити в небето , а щастливият кръчмар благославяйки случая нареди пред нас скромния си асортимент .
Следва твоя стих :
"Когато чакаш безутешен
и ти се струва, че всеки миг ще полудееш
умират хиляди звезди във теб
от паниката задушени."/това за паниката не го разбрах/

Изплакахме си очите от взиране .
Някой каза, че е от алкохола със съмнителен произход и много трезво предвид ситуацията отбеляза, че както е тръгнало по-скоро ние ще изпопадаме под масите, нежели някоя надута звезда да се откъсне от небето .
Пак цитат:
"и плачеш с вътрешни очи
при мисълта, че скоро
и таз надежда ще загине."

Както се казва, надеждата умира последна , а ние преди нея и за да се освестим , пак по моя идея на едно открито място по пътя там , където ти се струва, че небето с пръст ще докоснеш, спряхме . Щурци , мрак , тишина , като изключим звуците идващи от към тия, дето не задържат чужд алкохол и храна в себе си .
И изведнъж тя падна !!!
Ей тъй, без да се подготвим подобаващо и емоционално , една Огромна , опашата Звезда се стопи в небето .
Страхотно усещане беше !
Изиграхме един откачен танц собствена хореография в нейна чест ...и се прибрахме щастливи и опиянени по различни причини .

Та тъй .

Честно казано не ми беше хрумвало, че написаното може да се свърже с тая работа с Персеидите, защото в момента наистина си имам големи неприятности (оттам и паниката, която ме връхлита като си помисля какво ме чака. Не ми позволява да дишам спокойно или някакво по-оптимистично настроение). Но като прочетох твоя разказ се поразвеселих. И аз исках да ги видя тия падащи звезди, че дано и моето желание се сбъдне, но така си и останах.Радвам се за вас и за огромната ви звезда.