недей ме чака мила
мен никой ме не чака
ей тука кротко съм се свила
и тая нощ ще си поплаквам

и не въпроса е във дупе яко
и не във минало и настояще
когато знаеш че не чакат
е,мамка му, това ще е

Преди години написах това по друг повод. От тогава за мен нищо не се променило.
Уважавам Жената-воин.
______________________________

/провокирано от една театрална постановка/

Жената може да бъде бойно поле, на което ще останат труповете на всички добри чувства и намерения, отправени към нея. Нейният труп няма да бъде там, тя ще бъде победител.
Жената може да бъде бойно поле, осеяно с труповете на безбройните нейни поклонници, поразени от чара и красотата й. Тук тя също е победител, но победените са доволни от съдбата си.
Най-после, жената може да бъде бойно поле, на което самата тя воюва за любовта, щастието и семейството си, предопределена да бъде пазител на най-исконните човешки ценности.

В първият случай – тежко е да умреш там.
Във вторият – там, понякога ти се иска да умреш още веднъж…
А в третият, така не съм умирал. Но бих умрял, ако жената, която воюва за мен, умре...

Liubovta ni dori
niama "pred" niama "sled"
Tia sega ni gori
i bila e Vo Veki

не адвокатствай.......

сладка е, да, но и много горчива
когато опари те тая любов
когато внезапно без вик си отива
и без да те пита дали си готов

хм... пък аз си мислех, че никой не е съвършен, но явно греша.
сори, професионална деформация - к`о да прайш.

извинете, че прекъснах идилията.
отивам да спя.

Марули, марули, марули...

Я се забавлявай, това нали затова се пуска сега........

Doidoh pri teb i me vidia
edna usmihnata jena.
I v burzashtata sueta
deca, bileti , imena
prostransva , samoleti
smenih edna dobra luja
S liubov nezemno svetla

хм....

не се вписвам там (май)