изобщо не го четете тва

то само за Дени. иначе не пиша вече. ама хич. и няма повече. тоз път само по изключение

***
Замръзналите къщи
покрил ги е снегът.
Доскоро беше есен.

***
Виж там -
до гумата на
Вартбурга:
мехурче от сапун!

***
Кажи ми откъде
да ти намеря теменужки?!
- попитах я, а тя
посочи счупената ваза.

***
Счупих се от танци
на опустялата ливада...
и две бабички -
агонизираща склероза -
под звуците на Балтазар.



да цепиш дърва
да носиш вода

Вървя по улицата,
вървя и се оглеждам.
А хората забързани се разминават.

Погълнати от своите мисли,
носещи дяволи в главите си,
и дупки в сърцата.

Вървя по улицата,
вървя и виждам
Човек със розови обувки.



А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

--------<<@

Are you talking to me?

"изобщо не го четете тва"
Това за заглавие е супер!!!

Искам още стихчета!
Не само цветчета .
А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

***
Ела довечера,
някъде към десет,
ще идем на лодките,
ще тичаме след влакове,
ще гоним нощни
пеперуди,
просто понякога
ще сядаме да
драснем два-три
бързи и мръсни стиха,
после нищо
няма да се случи,
или поне така
ще обясняваме
на половинките,
нацупени и нервни.


Кин Дза Дза

ако имаш нещо, на което ще му отива, подарявам ти го.
Влачи


By pressing down a special key it plays a little melody

Странни звуци леят се безкрай.
Цветове преплитат се в ефира.
Разум на смъртта обречен,
хората не бързат да отминат.

Вик без глас, глас без звук
тътен на арена.
Той е там, а тя е тук,
звуците за тях са неми.

Кораб от мечти и хладен разум
в едно убежище се скриват.
Весел нрав и хубава жена,
oмагьосани заспиват.

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

Още поне веднъж
ще те погледна,
ще те заговоря,
ще те целуна,
ще те задърпам
към онова място -
с тръстиките -
после ще заминем,
тичащи след слънцето,
забравили
хиляди думи,
подгонени
от неясен страх.
Ти ще искаш
да продължим
цялото това безумие,
пръстите ти
ще потръпват
върху черепа ми,
аз ти казах -
нервите ти
не можаха да издържат
на толкова малко
мълчание.


да цепиш дърва
да носиш вода

Ти си сам,
а аз пак плача.
Оглеждам се на сън,
припомням си здрача.

Ти беше сън,
а аз ухание.
Ти беше звън,
а аз мълчание.

Не мога и не искам,
но пак на сън,
говори сърцето ми
и побягвам вън.

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!