А смилете това


Какво съм Аз?
Какво е разум?
Какво е младост?
Какво - тъга?

Една мечта,
едно кокиче,
едно дете,
една жена.

Тъгата скръб е,
скръбта - сълзи,
сълзите - крясък,
а крясъкът - мечти.

Една жена,
едно дете,
едно кокиче,
една мечта.

Какво тъгата е?
Какво е младост?
Какво е разумът?
Какво съм Аз?


Думи, думи, думи. Това са само подредени думи без никакъв смисъл. Но те са красиви. Имат ритъм. Опияняват(понякога). А може би някой, някога ще открие в тях смисъла? Или по-скоро чуството? Не, не вярвам. Това са просто наредени думи без смисъл. Каква магия е словото и какво проклятие в същото време!

Никой не може да избяга от нощта...
Нито от своята съдба...
И непослушно пак полита мисълта -
в какво тогаз е наш'та свобода?
Не можем да сънуваме каквото искаме дори -
Освен понякога - с отворени очи...
Неистово се вкопчваме във своите мечти -
Освен понякога - когато ни боли...
Но питам се - защо да не обикнем и нощта?
Защо сме родени, ако не и затова?
Защо трябва да мразим хаоса в свойта душа,
когато единствено той ражда всяка звезда?
Нима прекрасното не буди в нас тъга?
Защо живеем, ако не се стремим и към това?
От какво се боим - от една самота?
Нима не е по-страшно да имаш свобода?
Нали свободно в мрака пътя си избираме,
надменно гордо крачим през прахта
и рано или късно неволно разбираме,
че сме не по-близо до целта?
И какво ни остава освен... да поспрем?
Защото пак сме в началото! Но не съвсем...
По този път е невъзможно връщане назад -
не и във този свят...
Не може никой времето да спре.
Тече неумолимо - нощ след ден..."

Хайде думите - иди-дойди, ама тоя пусти въпросителен знак?
Ами тия многоточия, дето... я по-добре да не продължавам:)
Ами точката?!
Ужас...


Обаче не се отказвай, мила, моля те...

в страхотна форма си Lynn
И този въпросителен знак-???
Нали ти е любим...
За това си ми слабост!
Хей Denyamber не спирай,задавай си въпроси.


Още стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено ще си ги задавам.



Въпросите са хубаво нещо, нали?


(Дори и да нямат отговор)

отговорите са безполезни :)
те никога не се разклоняват.

Кин дза дза

Не може да си сигурен в това.

Всъшност убедена съм ЧЕ се разклоняват в 90% от случаите ;)

мммм зависи от гледната точка
понякога е по-лесно да чуеш вятъра, отколкото
всички думи.
но да го почувства всеки може

Много си прав.Вятърът се усеща с цялото тяло,а думите могат да се промъкнат край ушите у очите


Още стихове на адрес:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите