Да поговорим за белия стих.
Не, не за него а за глупостите, които самомнителните некадърници наричат "бял стих", а себе си - "творци"..

За да си кубист или какъвто и да е друг "-ист" в сферата на изобразителното изкуство трябва преди това да умееш да рисуваш академично, беше казал някой.

Запленен от илюзиорната идея да стане велик... за един ден, минавайки по пряка пътека, едва ли не всеки втори млад човек се юрна да прави рап. Не се изисква да можеш да пееш, не се изисква да си поет, не се изисква да можеш да композираш музика, не се изискват усилия и труд, нищо не се изисква от тебе като способност, умение и знание. Само щракваш с пръсти и - джакпот.
Редиш думи. Да, и поетирането се изразява с редене на думи една след друга... Но между "рап" и "поезия" разликата е точно толкова голяма, колкото между движенията, които някой извършва докато ходи по тротоара и онези, които изпълнява някой балетист на сцената... нищо, че и двете се извършват, в крайна сметка, с крака.

Разхождам се из поетичните форуми на Интернет и наблюдавам с присмех същата елементарна схема, по която са се подвели десетки млади хора, желаещи да се изявят на попрището поетическо.

Реденето на рими не като самоцел, а като начин да се изкаже някаква мисъл, да се изрази състояние, или разкаже случка при това по възможност със скрит в казаното смисъл, се оказва такава трудна и непосилна задача, че кандидат поетът решава директно да се занимава с висш пилотаж без да умее да лети изобщо. Като онзи чичо, дето имаше мерак да размахва диригентската пръчица, понеже му изглеждало проста работа.

И започват едни насипни недоразумения...

Вземат се десет - двайсет произволни думички, изтърсват се на едно място, първата се написва с главна буква, последната завършва с точка и готово - бял стих. Задължително не трябва да има смисъл, за да може читателят, който се пули над "творението" да остане с впечатлението, че е глупав и не разбира нищо. Това е много важно, понеже, както е добре известно, никой не обича да си признава, че е глупав. От тук следва и реакцията му: "Брей, колко са хубави дрехите на царя!". А той - гол.

Може и по друг начин - същото това най-обикновено изречение се написва така:

Може и по друг
начин -
същото
това най-обикновено изречение
се написва
така.

И от нещастния читател се очаква то да се приеме като шедьовър, разкриващ особения поглед и светоусещане на автора, който по този начин всъщност искал да покаже... че не го бива за нищо.

Тук нямам намерение да оставям впечатление у четящия, че белият стих е по-лош от римувания. Но когато наистина има бял стих, а не... бяла, безсмислена мъгла. Нито пък има някаква гаранция, че опитите да се пише поезия в рими няма да завършат много близо до там, откъдето са започнали - а именно - в сътворяване на бръснаро-бояджийски по стил римОвани произведения, в които дадено трептящо "сърце" задължително се римува с "ръце", или "лице" и небето непременно е обсипано с облаци с розови крайчета, под които една ранена душа ридае...
Но все пак намирам, че малкото опити да се пише традиционна поезия, колкото и елементарни и звучащи по детски да са резултатите им, заслужават уважение, защото техните автори са тръгнали да извървят пътя. Дали ще успеят е друг въпрос. Важното е, че се опитват. Не можеш да се озовеш на върха, без да изминеш пътя, нито да бъдеш велик пианист, преди да си усвоил дори свиренето на гамите....

Хубаво нещо е белият стих, само дето не е лъжица за всяка уста.

Сигурно си много прав. Не знам, не смея да давам оценки, но остави хората да изразяват отношението си към света, така както го умеят. В по-голямата си част те не са поети и пишат само и единствено за да задоволят някаква вътрешна потребност да изкажат мислите си в мерена реч. Може би е редно да се създаде клуб за пишещи поети-професионалисти, запознати с всички правила на канона. В Мрежата трябва да има търпимост и уважение към другите участници.

мерена реч : )
нали точно това е едно от нещата, за които иде реч : )
какво му е премереното на онова изречение, дадено за пример?
мерената реч е такава една... мерена... ами такава една... с мяра, нали се сещаш? ; )
пък и, доколкото аз виждам, стършелът нито е пъдил някого от някъде, нито е изказал някъде нелепата мисъл, че всичко бива да бъде по канон някакъв.
а търпимостта... търпимостта към участниците е едно нещо, а казването на "браво" на всякакви бози, чиито забъркватели смятат за шампанско - друго.

..да му еба мамата( без извинение)..ама айде стига вече с тая тема. кое е боза и кое не си преценява всеки сам. никой нокого не задължава да пише отзиви, камоли да харесва даден стих. ак на някой му хареса нещо, което на мен не ми харесва, и напише отзив, може да ви изненадам, ама той за мен не се превръща в простак и тъпанар. само защото на мен не ми е харесало. баси, колко пъти трябва да се пишат постинги на тая тема. болшинството от пишещите и постващи тук нямат претенции за кой знае какви заложби. и няма нужда хора с някакво по-специално образование или знания да влизат тук и да размахват пръстче, видите ли - така не се пише. аман. баси. ако искам ще римувам "педераст" с "валтхорна". и хич не ми дреме, че на някой не му се връзвало. мноо важно.

надувам се и се отдувам!

Редактирано от нoвakoв на 24.06.02 18:55.

Koi govori, che njakoj e prostak i tupanar :((
Da ne bi da ne moje da se pishat nestata, koito chovek misli .............................

Един педераст с усмивка морна
марширува със валдхорна.

Ае, не искам пет лева.



You can get more with a kind word and a gun than you can with a kind word alone. - Al Capone

Редактирано от kakata на 24.06.02 21:02.

трака-трак, трака-трак,
бърза по релсите влак ; )

Хубава, хубава, ама българска...
Няма по-бърз начин да убиеш ентусиазма у някого от това, да му кажеш, че му липсва професионализъм. И значи, ентусиастът се замисля – “Верно! Къде се ръгам и аз с тея напъни между професионалите! Хората учили рими, учили рими – с тях лягат, с тях стават, а аз – кво? Цял ден живея в проза и се мъча в малкото свободно време да я вкарам в някакъв ритъм, пардон – мерена реч. Я да взема само да чета, вместо да се пъна да пиша!”
И всичко в подобен клуб постепенно става подредено, изчистено от непрофесионали и най-важното – на ниво! Стойностно, както казват професионалите! Абе, пазарна икономика – що да я няма и в поезията?

Абсурдистански хроники:
"...и когато си платих данъците, всички ми се смяха."

представи си:
- училищен двор и на него компания (млади, стари...всякакви) играят футбол. играят ей така, за здраве, за удоволствие, за изпускане на пАрата...играта им прилича много на пародия- не уцелват топката, спъват се, падат...е, понякога стават и красиви положения. покрай двора минават хора. кой минава и заминава, кой спира да ги погледа...те публика не са канили, не са отишли на стадиона, не късат билети на зрителите. те просто си играят. случайно покрай двора минава професионален футболист. спира и ги наблюдава известно време. и в един момент казва- "наблюдавам ви с присмех, какви неразбрани пасове си давате, как се спъвате...как се напъвате да направите нещо, пък то нищо не се получава. що не спрете да се мъчите бе, а? кой ви е казал, че можете да играете футбол?"...и той е прав, щото....всеки има право да казва нещата, които мисли, нали така?
ей тва е за мен тукашната ситуация

надувам се и се отдувам!

аз например си представям ситуацията, която описваш много добре. тази, в двора.
но пък не ми се струва, че тази описана горе е същата.
би била по-сходна, ако си я представим така:
училищен двор и в него - хора. всякакви.
едни играят футбол ей така, за здраве, за удоволствие, за изпускане на пАрата... и изобщо - както го описа.
други, натвърдвам - ДРУГИ, не същите, описани от тебе, а други идват и... започват да се движат хаотично, или просто клечат, или плетат пръсти, или ядат баничка, като през това време крещят: аз играя футбол, футбоооол, аз съм велик футболик! аз съм... роналдо ривалдов и брат му пеле! виж ме, виж ме, аз вкарвам гооол! (през това време той лапва една джанка и гордо я хруска. друго НЕ прави, само лапва джанката.)
ето за такива хора става дума, според мене, в основната тема.
не за играещите си на футбол, не за ей онези деца по-нататък, които пък тренират футбол с треньора си, нито пък за онези там момиченца, които скачат на дама.
и ето, че случайно покрай двора минава някой, който дали има общо, или няма с професионалния футбол - няма значение. спира и наблюдава известно време. и в един момент казва на онези с джанките и баничките братя на... карамазов - "наблюдавам ви с присмех, какви глупости правите, как се спъвате...как се напъвате и не правите нищо, пък крещите, че сте страшни футболяри. що не спрете и не помислите, а?"...и той е прав, щото....всеки има право да казва нещата, които мисли, нали така?

ей тва е за мен тукашната ситуация

защо реши, че се отнася за всички в описвания и от двама ни двор?

отлепвам тапети!