Да поговорим за белия стих.
Не, не за него а за глупостите, които самомнителните некадърници наричат "бял стих", а себе си - "творци"..

За да си кубист или какъвто и да е друг "-ист" в сферата на изобразителното изкуство трябва преди това да умееш да рисуваш академично, беше казал някой.

Запленен от илюзиорната идея да стане велик... за един ден, минавайки по пряка пътека, едва ли не всеки втори млад човек се юрна да прави рап. Не се изисква да можеш да пееш, не се изисква да си поет, не се изисква да можеш да композираш музика, не се изискват усилия и труд, нищо не се изисква от тебе като способност, умение и знание. Само щракваш с пръсти и - джакпот.
Редиш думи. Да, и поетирането се изразява с редене на думи една след друга... Но между "рап" и "поезия" разликата е точно толкова голяма, колкото между движенията, които някой извършва докато ходи по тротоара и онези, които изпълнява някой балетист на сцената... нищо, че и двете се извършват, в крайна сметка, с крака.

Разхождам се из поетичните форуми на Интернет и наблюдавам с присмех същата елементарна схема, по която са се подвели десетки млади хора, желаещи да се изявят на попрището поетическо.

Реденето на рими не като самоцел, а като начин да се изкаже някаква мисъл, да се изрази състояние, или разкаже случка при това по възможност със скрит в казаното смисъл, се оказва такава трудна и непосилна задача, че кандидат поетът решава директно да се занимава с висш пилотаж без да умее да лети изобщо. Като онзи чичо, дето имаше мерак да размахва диригентската пръчица, понеже му изглеждало проста работа.

И започват едни насипни недоразумения...

Вземат се десет - двайсет произволни думички, изтърсват се на едно място, първата се написва с главна буква, последната завършва с точка и готово - бял стих. Задължително не трябва да има смисъл, за да може читателят, който се пули над "творението" да остане с впечатлението, че е глупав и не разбира нищо. Това е много важно, понеже, както е добре известно, никой не обича да си признава, че е глупав. От тук следва и реакцията му: "Брей, колко са хубави дрехите на царя!". А той - гол.

Може и по друг начин - същото това най-обикновено изречение се написва така:

Може и по друг
начин -
същото
това най-обикновено изречение
се написва
така.

И от нещастния читател се очаква то да се приеме като шедьовър, разкриващ особения поглед и светоусещане на автора, който по този начин всъщност искал да покаже... че не го бива за нищо.

Тук нямам намерение да оставям впечатление у четящия, че белият стих е по-лош от римувания. Но когато наистина има бял стих, а не... бяла, безсмислена мъгла. Нито пък има някаква гаранция, че опитите да се пише поезия в рими няма да завършат много близо до там, откъдето са започнали - а именно - в сътворяване на бръснаро-бояджийски по стил римОвани произведения, в които дадено трептящо "сърце" задължително се римува с "ръце", или "лице" и небето непременно е обсипано с облаци с розови крайчета, под които една ранена душа ридае...
Но все пак намирам, че малкото опити да се пише традиционна поезия, колкото и елементарни и звучащи по детски да са резултатите им, заслужават уважение, защото техните автори са тръгнали да извървят пътя. Дали ще успеят е друг въпрос. Важното е, че се опитват. Не можеш да се озовеш на върха, без да изминеш пътя, нито да бъдеш велик пианист, преди да си усвоил дори свиренето на гамите....

Хубаво нещо е белият стих, само дето не е лъжица за всяка уста.

Сигурно си много прав. Не знам, не смея да давам оценки, но остави хората да изразяват отношението си към света, така както го умеят. В по-голямата си част те не са поети и пишат само и единствено за да задоволят някаква вътрешна потребност да изкажат мислите си в мерена реч. Може би е редно да се създаде клуб за пишещи поети-професионалисти, запознати с всички правила на канона. В Мрежата трябва да има търпимост и уважение към другите участници.

мерена реч : )
нали точно това е едно от нещата, за които иде реч : )
какво му е премереното на онова изречение, дадено за пример?
мерената реч е такава една... мерена... ами такава една... с мяра, нали се сещаш? ; )
пък и, доколкото аз виждам, стършелът нито е пъдил някого от някъде, нито е изказал някъде нелепата мисъл, че всичко бива да бъде по канон някакъв.
а търпимостта... търпимостта към участниците е едно нещо, а казването на "браво" на всякакви бози, чиито забъркватели смятат за шампанско - друго.

..да му еба мамата( без извинение)..ама айде стига вече с тая тема. кое е боза и кое не си преценява всеки сам. никой нокого не задължава да пише отзиви, камоли да харесва даден стих. ак на някой му хареса нещо, което на мен не ми харесва, и напише отзив, може да ви изненадам, ама той за мен не се превръща в простак и тъпанар. само защото на мен не ми е харесало. баси, колко пъти трябва да се пишат постинги на тая тема. болшинството от пишещите и постващи тук нямат претенции за кой знае какви заложби. и няма нужда хора с някакво по-специално образование или знания да влизат тук и да размахват пръстче, видите ли - така не се пише. аман. баси. ако искам ще римувам "педераст" с "валтхорна". и хич не ми дреме, че на някой не му се връзвало. мноо важно.

надувам се и се отдувам!

Редактирано от нoвakoв на 24.06.02 18:55.

Koi govori, che njakoj e prostak i tupanar :((
Da ne bi da ne moje da se pishat nestata, koito chovek misli .............................

Един педераст с усмивка морна
марширува със валдхорна.

Ае, не искам пет лева.



You can get more with a kind word and a gun than you can with a kind word alone. - Al Capone

Редактирано от kakata на 24.06.02 21:02.

трака-трак, трака-трак,
бърза по релсите влак ; )

Хубава, хубава, ама българска...
Няма по-бърз начин да убиеш ентусиазма у някого от това, да му кажеш, че му липсва професионализъм. И значи, ентусиастът се замисля – “Верно! Къде се ръгам и аз с тея напъни между професионалите! Хората учили рими, учили рими – с тях лягат, с тях стават, а аз – кво? Цял ден живея в проза и се мъча в малкото свободно време да я вкарам в някакъв ритъм, пардон – мерена реч. Я да взема само да чета, вместо да се пъна да пиша!”
И всичко в подобен клуб постепенно става подредено, изчистено от непрофесионали и най-важното – на ниво! Стойностно, както казват професионалите! Абе, пазарна икономика – що да я няма и в поезията?

Абсурдистански хроники:
"...и когато си платих данъците, всички ми се смяха."

представи си:
- училищен двор и на него компания (млади, стари...всякакви) играят футбол. играят ей така, за здраве, за удоволствие, за изпускане на пАрата...играта им прилича много на пародия- не уцелват топката, спъват се, падат...е, понякога стават и красиви положения. покрай двора минават хора. кой минава и заминава, кой спира да ги погледа...те публика не са канили, не са отишли на стадиона, не късат билети на зрителите. те просто си играят. случайно покрай двора минава професионален футболист. спира и ги наблюдава известно време. и в един момент казва- "наблюдавам ви с присмех, какви неразбрани пасове си давате, как се спъвате...как се напъвате да направите нещо, пък то нищо не се получава. що не спрете да се мъчите бе, а? кой ви е казал, че можете да играете футбол?"...и той е прав, щото....всеки има право да казва нещата, които мисли, нали така?
ей тва е за мен тукашната ситуация

надувам се и се отдувам!

аз например си представям ситуацията, която описваш много добре. тази, в двора.
но пък не ми се струва, че тази описана горе е същата.
би била по-сходна, ако си я представим така:
училищен двор и в него - хора. всякакви.
едни играят футбол ей така, за здраве, за удоволствие, за изпускане на пАрата... и изобщо - както го описа.
други, натвърдвам - ДРУГИ, не същите, описани от тебе, а други идват и... започват да се движат хаотично, или просто клечат, или плетат пръсти, или ядат баничка, като през това време крещят: аз играя футбол, футбоооол, аз съм велик футболик! аз съм... роналдо ривалдов и брат му пеле! виж ме, виж ме, аз вкарвам гооол! (през това време той лапва една джанка и гордо я хруска. друго НЕ прави, само лапва джанката.)
ето за такива хора става дума, според мене, в основната тема.
не за играещите си на футбол, не за ей онези деца по-нататък, които пък тренират футбол с треньора си, нито пък за онези там момиченца, които скачат на дама.
и ето, че случайно покрай двора минава някой, който дали има общо, или няма с професионалния футбол - няма значение. спира и наблюдава известно време. и в един момент казва на онези с джанките и баничките братя на... карамазов - "наблюдавам ви с присмех, какви глупости правите, как се спъвате...как се напъвате и не правите нищо, пък крещите, че сте страшни футболяри. що не спрете и не помислите, а?"...и той е прав, щото....всеки има право да казва нещата, които мисли, нали така?

ей тва е за мен тукашната ситуация

защо реши, че се отнася за всички в описвания и от двама ни двор?

отлепвам тапети!

класически стих - който може да бъде бял и силаботоничен - има също и свободен стих.
Белият стих е първият по произход - това е била древногръцката и древноримската поезия (последната е била т.н. "учена поезия" - тя е възприела стихотворните стъпки, сътворени от древните елини и с нищо не ги е доразвила). През ранното Средновековие трубадурите измислят римата и се получава силаботоничния стих, който е вид бял стих, но с рима. Всъщност римата идва от арабската поезия в еропейската - нали са били близо да нас в продължение на векове. Свободният стих е този, който ти наричаш бял.
Аз като бургазлия и възпитаник на една школа, която е органично свързана с класическия силаботонически стих, не мога да кажа нищо в повече от написаното от теб. Нека читателите съдят - но винаги пиша в този стих, защото навремето Христо Фотев казваше - когато Салвадор Дали и Пикасо са ставали художници - те са минали през всички степени на академичното образование и първо са се научили да рисуват като Рубенс и Рембранд - а после са станали абстракционисти. Та и аз си мисля - за да си позволиш лукса да пишеш свободен стих - трябва да си вече на върха и да говориш като Иисус Христос, иначе тормозиш читателя... Самата идея за поезия е свързана със силаботониката, с музиката в нея, с хармонията и баланса на ритъма - поне това е било в главите на древните елини, където дори философите са пишели творбите си в безукорен класически стих...

Всичко останало е бедна балканска софистика и голи неподплътени претенции - ако ми позволиш този Хегелов израз - тук "гениалността върлува като епидемия"...

Semper Fidelis

Редактирано от Stefan на 24.06.02 22:51.

Така:))
приемаме, че ситуацията е тази, която ти описваш:)
и приемаме, че говорим точно за ОНЕЗИ, другите, дето ядат банички или квото там дойде...та, на входа на двора не пише "забранено яденето на банички"...нали така, двора е на всички. и зора ми на мен е да разбера, откъде накъде аджеба, тоя дето дошъл и гледа, ше нарича въпросните некадърници, дори и да е така? какъв трябва да е ефекта от неговите думи?
и по-важният въпрос- кой ще определи КОИ ТОЧНО са некадърниците? или те трябва сами да се сетят? или си говорим само лаф да става?

що ги махаш тапетите?

надувам се и се отдувам!

ама чакаййй, моля те : )
къде видя да казах, че този минувач забранява нещо някому?
а за зора ти... ами... как да ти кажа... има хора, които наричат нещата с имената им. защото така искат. има други, които не го правят. защото пък те така искат.
въпрос на... характер, светоусещане... такива неща : )
а за ефекта... в скромния опит, добит през неособено смисления ми живот до тук и досега, имам следните наблюдения:
точно тези с баничките и джанките ще си продължат да си правят каквото си искат. даже няма да обърнат внимание.
някои от онези, които си играят на футбол, както го описа ти ще си помислят за момент, че минувачът визира тях и ще се начумерят - зер ние не твърдим, че сме върховни футболисти, къф си ти, че да ни даваш акъл и да ни разваляш играта?
и ако тогава същият онзи човек започне да им обяснява, че няма предвид тях, а онези, които крещят... някои може да му повярват, а други няма дори да го чуят какво им говори, защото вече са решили, че са обидени и край.
децата ще си продължат да си тренират, а другите да скачат на дама и така...

а това кои ТОЧНО са некадърници... пълни щуротии са това, ще ме прощаваш ; )
прочее... рядко ще видиш некадърник, когото са нарекли некадърник, да разбере, че става дума точно за него. обикновено рипат други ; )
ама и по това не се познава, де : ))))

а ти що се надуваш и отдуваш, а? я го вижте него - той можел, а аз да свалям тапети не може, м?

свалям тапети!

е тва е:))
говорим колкото лаф да става:))
и за да стане по-голям лафа, подхвърляме една обща обида. ей така, да си виси във пространството, "принципна" неква такава...дето е за хора от тука, ама пък към никого лично:)) и ако некой вземе, та се засегне, му се казва- "ама то не става дума за тебе":)) щото тоя човек казва нещата "такива, каквито са", само дето не казва кои точно неща са такива:)) ако чак толкова пък си казва (в което нинам що, ама не съм убеден), ми да каже бе...да каже-"ей ТВА за мен е некадърно"...е на такова нещо бих казал, че "нарича нещата с имената им"...а не "абе тука има некадърници":)) щото наистина ше се съглася с теб, че ще има хора, които ще помислят, че за тях се отнася. и ще спрат да публикуват тук. а това не е смешно. и преди някой да напише нещо такова трябва да си направи тази сметка. дали това да се направи на капацитет вместо да изпише вежди, няма да избоде некое оченце.

помощ за тапетите трябва ли ти?

надувам се и се отдувам!

и аз взех, че пообиколих разни форуми, различни от този клуб.
това е публикувано поне в два, поне доколкото видях аз.
така че...
хм... чакай първо да не забравя.
когато изобщо пиша нещо - много рядко ще е "за лаф да става".
просто характерът ми не е "нет-кафеджийски" (за протокола, де)
така че... поне аз не ти говоря "лаф да става".

така че... се чудя - защо приемаш написаното като лична обида? или поне така на мене ми се струва?
или ще ми кажеш, че не си забелязал никога из форумите хора, чиито действия са като описаните?
виж... защо, какво е провокирало написването на тази тема аз не зная.
питай си стършела за тази работа : )
просто разговарям с тебе, в случая, по поставените в нея и около нея (в коментарите) въпроси така, както аз лично виждам нещата.
в този ред на мисли бих могла да ти кажа още, че когато лично аз реша да кажа лично на някого нещо - не се колебая да му го кажа.
когато реша и както реша. така че... това е.
а по въпроса за това, че някой си щял да спре да публикува, защото ще се нацупи точно на тази тема - няма да има такъв, друже
докато стоя в този клуб и го наблюдавам - над три години вече - пък и не само в този клуб... бая свестен народ си отиде. или се разписва вяло отвреме-навреме...
абе... виж сега... знам, че има хора, които не си вярват достатъчно.
но те биха се отдръпнали, ако когато напишат нещо хубаво някой седне да им ръси простотии и да им говори, че ТЕ са гадни. конкретно, на тях.
или най-вече се оттеглиха хората... при вида и съдържанието на шибаната боза, с която се пълнят клубовете.
мога да ти дам купища примери за това.
за отказали се хора, които пишеха стойностни неща и водехме смислени разговори мога да ти говоря от сега до четвъртък, ако съм пестелива.
а за такива, които биха се отказали при вида на смислена критика - не се сещам, нито за един.
айде моля ти се... то тва заприлича на сапунен сериал...

отлепям тапети! (безпомощно) : )

dobreeeee:))))
ama debata e za men slednia:
ako tova e otdelna tema-tia vkluchva vsichki
ako e post kum niakogo ne vkluchva vsichki
prosto beshe mnogo obobshtavashto...a vavilon si e vavilon i tuk:))))

When 30 years old you get, look this good you won't

абе аз като гледам - наистина включва всички, но всички са различни.
така че... в темата се говори за всякакви различни хора.
така ми се струва : )

ясно е, че с моето шестмесечно присъствие в клубовете не мога да се сравнявам с теб. нито пък мога да знам какво е било преди да дойда. всъщност мога, за това си има архив. но пък аз не си падам архиварче:)
но не в това е въпроса.
за теб лично съм се убедил, че когато решиш си казваш. и се обръщаш към този, за когото се отнася, а не с някви отвяти реплики от сорта на "тука има некадърници"...що ти можеш да го направиш така, м?...а друг се крие зад обобщения. ми аз самия например не харесвам доста от нещата, които съм писал. и ако някой ми каже, че съм написал нещо некадърно ще ми стане кофти, ама пък аз нали си знам, че не се натискам за признание...пиша си за кеф.
аз верно, че не разбирам нищо от критика, ама тва пък хич не ми прилича на смислена- надменно, присмехулно, с включена обида в заглавието. честно ти казвам. ако ми кажеш, че е такава, почвам и аз да критикувам. и ще мина през други клубове, да ги покритикувам, смислено:))


тапетите по-лесно се отлепят като ги намокриш, ама трябва здраво да подгизнат

надувам се и се отдувам!

pak prochetoh temata
i pak mi se stuva che:
vsichki ste v burkana, koito e sparen
obache nakraia se kazva, che ima i burkani s mahnati kapachki

malko e e neposledovatelno:)))

When 30 years old you get, look this good you won't

а, не.
стига, де... то излезе, че тука си мерим... продължителностите : )
не, нямах предвид такива неща, не, не мога, недей : )))
виж сега:

тука, освен всичко друго, има и некадърници, които се бият о мешината и риват като кръни волове.


е? и кво?
мноо важно, кво : )
обаче си е чиста истина.
и какво пък от това?
ми нищо, кво.


така че... това е положението.

ти пък си пиши за кеф, (в общия случай - общ, такъв един кеф за всички, които четат) а аз ще...




отлепям тапети! (на сухо)

може, бе
ми... разхвърляничко е мазенцето, квосеа : )

..момента ще се отдуя. щото мисля, на всички стана ясна моята позиция. ооообаче, ще си се надувам всеки път, когато някой си позволи да влиза тук и да ръси акъл и обобщения наляво и надясно...да не кажа нагоре и надолу:))
щото както ти казваш- тук има некадърност. и никой не го оспорва. най-малко пък аз. в това число(некадърното) слагам и себе си. и това, че някой го е казал на глас въобще не го причислява към великите откриватели-като тия на топлата вода (става за тапети), колелото...и т.н.:))


а като ги махнеш ше слагаш ли нови, м?

надувам се и се отдувам!

дарие! Ами че по твоята логика би следвало да изхвърлим на боклука всичко, писано и печатано от Константин Павлов, Стефан Цанев, Калина Ковачева, Иван Цанев, Георги Рупчев, Бойко Ламбовски, Гриша Трифонов - срам ме е да припомням за Яворов, Уитман, Тракъл или Евтушенко.

Значи римуваната строфа

"О, бабо моя стара с хурката,
ще те възпея аз като Пишурката,
достойна си ми ти за сладка рима,
и ако туй не сторя - удари ма."

...е нещо мноооого по-възвишено /като лебед пред патка/ от свободния откъс:

"Аве Емилия, грация плена -
и пленена,
и тленна,
и тлееща -
помоли се за нас уморено!..."

И що в такава погрешна посока си тръгнал да търсиш Америка, бе момче? Не ти ли е ясно, че бездарието най-добре се подвизава в римувани шаблони? Понятия като ритъм, стъпка, образ, които предават настроения и чувства за тебе нищо ли не значат?
Баси! Що не идеш да се подвизаваш в "Кеч-мания"!

хора, които не са пуснали и два реда в този клуб - имам пред вид - стихове - обсъждат качествата на авторите...
Едно време в студентските клубове имаше едни такива литературни критици (имаше перо и за тях), които даже печелиха награди на националните литературни конкурси - е, сега въпросните господа са нищо повече от провинциални даскали или работят като коректори в издателства. Най-лесно е да се критикува, по-трудно е да се пише - особено в руслото на една такава бедна култура като българската, която няма с нищо с какво да се похвали пред света. Дори румънците си имат Мирча Елиаде и Йожен Йонеску... А ние - ние си имаме един кръгъл геврек...

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ! И НА КАКВО ОТГОРЕ ДА ИМАМЕ САМОЧУВСТВИЕ?

Semper Fidelis

се откъсва думичката "идиот" - все пак нали сме една "болна нация" - както казваше Блага Димитрова.
Изброил си няколко имена - (Яворов пише основно в класически стих и с рими - вземи го прочети, за Бога!) - от тях по-велики са Христо Ботев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Борис Христов, Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Т.Траянов и кой ли не още... Всички те са писали с безукорен класически стих, защото това са били вижданията им за поезията.

Ама да вадиш разни партийни поети като Бойко Ламбовски тук (възпитаник на литературния институт Максим Горки в Москва) - това си и чиста проба цинизъм.

Има все още хора в БГ, които четат поезия и хващат малко от нея - без излишната реторика, с която си вдигнал постването си на ориенталско килимче...

Semper Fidelis

Или спеше кога чилякът думаше?
Да беше прочел мама какво е рекъл преди да вземеш думата а?
Ех чедо, людето в очи не смея да погледна.
Я чети мама, ама убаво:

"Да поговорим за белия стих.
Не, не за него а за глупостите, които самомнителните некадърници наричат "бял стих", а себе си - "творци".. "

Я прочети и туй:

"Тук нямам намерение да оставям впечатление у четящия, че белият стих е по-лош от римувания. Но когато наистина има бял стих, а не... бяла, безсмислена мъгла. Нито пък има някаква гаранция, че опитите да се пише поезия в рими няма да завършат много близо до там, откъдето са започнали - а именно - в сътворяване на бръснаро-бояджийски по стил римОвани произведения, в които дадено трептящо "сърце" задължително се римува с "ръце", или "лице" и небето непременно е обсипано с облаци с розови крайчета, под които една ранена душа ридае... "

А сега речи "Прощавай! Не употреблих главата си первий раз." на чиляка.

И не си копирай в червено белите безримия, че съвсем на селска даскалица с наплюнчен червен молив замяза. Их, начи, пак ме караш да погледна към другите ти дълбокомислия, дето все още са с черни букви. Я си виж сега даскалската логика: уж искаш за белия стих да говориш, пък после като ощипана мома заяваваш, че - сакън! - не, не за него, ами за глупостните на самомнителните некадърници искаш да говориш. Ами цитирай ква е тая безсмислена мъгла - в главата ти ли е, някъде прочел ли си за нея или се намираш на приказка. Аз поне съм от конкретен по-конкретен.

Само що фърли на мама око, не можах да разбера.

Яворов пише и в свободен, бял стих - целите "Безсъници" са издържани стилистично така. А пък Ботев не го търси толкова надълбоко из римите, рядко ги използва. Както и Фотев. И няма ли да престанете да оценявате хората по това кой къде завършил. Айде посочи поне конкретно едно партийно стихотворение на Ламбовски. Или на Румен Денев - и той там завалията зъвърши - де да знае, че ще се намерят умници, чийто естетически критерий се заключава в опозицията "партийно-непартийно".

Колкото и да не долюбвам Кирил Христов /кощунство е да го нареждаш до Яворов/, аз все пак съм наясно с достойнствата на класическия стих. Което не противоречи на това, че още Овидий пише в свободен стих - наречен по българскому "бял". Я си поизтупай репликите за ориенталското килимче, че нещо натежава от прахоляк.

разликата между силаботоничен, бял и свободен стих. Румен Денев е един от моите предишни любимци - даже написах статия за неговата първа книга - беше нещо в стила: "Крилатият кон под дъжда" - той е талант и в това две мнения няма. Христо Фотев също пише много в бял стих, защото той въведе в българската поезия класическия ямб от древногръцката трагедия - 12 сричков, 6 стъпен с окончание на дактил - той е гений. Мисля, че в потеклото му има нещо гръцко, не само в името му:
Небето се съблича със безмилостно
спокойствие - тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му -без никого
да унижи, за да изтъкне себе си...
Какво по-недостъпно и по-нравствено!
Преброй сричките! Но за Ламбовски с неговите "шизофренни стомани" и други такива - мерси! (Все пак не ангажирам други с мнението си.) Има един вид публицистична поезия, която се реди уж в стихове - но ако я наредите в проза - ще звучи по същия начин - това е Стефан Цанев.
Няма стилистични фигури, няма метафори, сравнения, образи - няма нищо - освен голи мисли. Може и да е мъдро - но поезия не е... Или както писа Роман Якобсон за Ботев - Гарванът грачи грозно в полето - ефектът на този стих не е в семантикат, а в групите консонанти гр - и струва ми се - беше прав...

Semper Fidelis

Ясно ви е, че Кандид е прав. Има добра и лоша поезия, не римувана и неримувана, не партийна и непартийна. /Между другото самият Фотев е също партийна рожба. Хайде, спомнете си описаната от Георги Марков история с приемането му в СБП./

Ясно е, че и в свободния, не само в класическия стих, се подвизават графомани. Но е ясно и че стана типично за стършелчето да сипе обидни псевдоанализи за качествени стихотворения и да съветва как да се пише и как да не се пише. Наистина го прави по идиотски начин - няма защо да бягаме от квалификацията. Ето ви и един пример за "железен", "естетически" подход към едно - между другото хубаво като форма на провокация - стихотворение на Аив.

"Второ: Не може да е тъжно да обичаш. Може да е трудно, но това е друго. Иначе, ако ти е било тъжно, що не си мразела, та да ти е весело и да се оправи работата?
Когато има любов никога не е тъжно. Тъжно е при липса на такава.
Бадева е било смученето - просто не е имало какво да задържиш.
Трето: Хем бил неспособен любовник ("никога не стигах до оргазъм с теб") хем бил най-добрият ("...както никой не ме е целувал"). Последно?
Четвърто: Или само "оттогава" или само "досега" е напълно достатъчно. "...оттогава и досега" е безсмислица.
Заключение: Язък за напъна. Тук няма и грам поезия. Ако изобщо става за нещо то е за мнолог в някоя колумбийска сапунка. Поезията не е лека работа. Засега оставаш безработна."

Значи, не било тъжно да обичаш, не било тъжно, когато имало любов. Хайде бе! Неспособният любовник не можел да бъде най-добър. Е как пък се е поставила в кожата на жената, която е влюбена в тоя неспособен любовник? Никъде няма и намек за естетическа аргументация, нито за естетически критерии, касаещи използваната поетичната форма. Всички обвинения са извънлитературни - напомнят за един познат на всички адвокатски манталитет. И в случая с темата за белия стих нещата не стоят различно. Жената просто раздава правосъдие, без да уточни защо, към кого е адресирана темата, кои са грешниците, кои праведните... И това не е за първи път. Все някой трябваше да го каже.

Наистина ни идва до гуша от хора, които ни в клин, ни в ръкав се намесват анонимно в клубните спорове - явно без никога да са взели участие с нещо съществено в дискусиите за литературата в двата клуба. Защо го правите?

Я ми го посочи, че нещо май само ти го виждаш.
...
Кандиде, Кандиде, да беше поне замълчал, след като се разбра, че не си прочел/разбрал за какво става дума. По-достойно щеше да е.

'Има добра и лоша поезия, не римувана и неримувана...'

Е аз какво казвам? Какво казвам бе пич? Намери къде съм рекъл нещо по-различно от този твой цитат. Къде съм казал, че римуваната била добра, а другата - лоша?

Посочи и онова качествено стихотворение, което съм засипал с обидни псевдоанализи. Ейде посочи го де? : ) И не се измъквай с такива номера "хубаво, като форма на провокация" защото става дума не за формата, а за съдържанието й.

Това дето си го цитирал изобщо не е анализ, а е гаргара, подигравка, иронизираща автора и творението му и като такава е в пълно съответствие с бозата за която се отнася. И все пак, ако има едно нещо вярно в цитата то е, че когато наистина има любов между двама - няма тъга. Сега преди да се юрнеш да ме опровергаваш с примери за последното вземи помисли хубаво какво значи да има любов между двама или поне какво значи да обичаш.

А сега да ти кажа какви са основанията ми да се държа така.

КЛИЕНТЪТ ВИНАГИ ИМА ПРАВО. КЛИЕНТЪТ Е БОГ.

Е драги ми Кандиде, аз съм негово величество клиентът. За мен се предназначени тези творби в поетичните форуми. Кой каквото може произвежда и го предлага на щанда. А аз като потребител на продукцията им съм в пълното си право да вдигам шум, когато ми предлагат ментета. Поетите не съществуват сами за себе си. Нуждаят се от своята публика. Ако не беше така - нямаше да публикуват творбите си. Така, че когато клиентът е недоволен, най-добре е производителят да си налегне парцалите за да излезе на пазара с качество.

Нещо против?

Ами имай си правото да потребяваш, т.е. да четеш или да не четеш - кой ти го отрича! Само че ти май говориш без изобщо да четеш - ей тъй, заради спорта. Иначе би забелязал, колко свестни неща има пуснати в клуба. Всъщност, срещал съм достатъчно митингаджии, и честно казано, пишман станах, че се захванах с теб. Няма да се повтори.

ПП 'Има добра и лоша поезия, не римувана и неримувана...'
Съгласен съм, но аз какво общо имам с тоя постинг! Пак бъркаш с конкретния адрес. Явно е типично за теб.

Sory за постинга! На първа сигнална система - тъй като прочетох първо адресирания към мен - не включих, че тоя е адресиран към друг човек. В случая спорът не е мой.