Не си видяла моето лице,
но можем още утре да се срещнем.
Ще трябва да делим едно небе
А знаем да делиме само вещи...
Харесва ли ти-скъсано на две
от женските ни страсти омерзено?
Среднощно и пияно -но небе!
еднакво надалеч от теб и мене.
Коя съм аз?Която си и ти.
И следващата,другата,онази.....
Ще ни обича колкото реши...
И колкото си иска ще ни мрази
По устните ми още има пръст
която ме прилепя до земята...
Не мога да разпъвам пак на кръст
завършения свят на самотата.
Отивам си,преди да прокърви
възторгът му над снощното ми тяло
Отивам си.И не че не боли
И не че нямам сили за НАЧАЛО....
Отивам си,разстреляно добра
/такава не се помня от години/
Простряно над притихнала жена
небето е неуязвимо-синьo..

Страхотно е!
Честно, баси..сори

надувам се и се отдувам!

Тя@,
прочетох стихотворението ти много пъти
и това което ме раздразни още при първия прочит остана да ме дразни докрая
"женските ни страсти"
а ако беше само "страсти"?
ето така:
харесва ли ти скъсано на две
от страстите ни омерзено?
женски не придава ли нюанс на дребнавост?
особено тук, в този случай
женски интереси, женски списания, женски романи, женски страсти и т.н. - не звучи ли всичко това снизходително? като нещо което лесно може да бъде пренебрегнато
+ асоциация за дребни, женските кавги - не ти ли напомня за прослувутата фраза " остави ги, бе, кво да ги правиш - жени"?

с възхищение от таланта и майсторството ти
Аив

Според мен, осъзнаването на точно тези женски страсти й дават сили да си тръгне... Сиреч, женски си е съвсем на място...

Дори и да пресъхне неумелото ми перо, ще идвам тук да чета Тя@!

Редактирано от бpoд на 04.06.02 22:29.

Благодаря ти, тя@.

Otdavna ne si se poiaviavala. Stihcheto e neveroiatno!

Noa

От много време не бях виждала толкова силни стихове... смениха цвета на следобеда ми.
Ще ми се да те познавах.

~*acu/\A*~

Отиде си. Сега е по-спокойно,
сега не трябва да избирам.
Не се оглеждам в огледало двойно.
Спокойно вечер в къщи се прибирам.
Сега е равно, подредено, вяло -
без изненади, чувства и надежди.
Опитвам се да мисля в бяло,
но в сиво всичко се подрежда
Отиде си. Изчезна. Скри се.
В сърцето си пак чувам твоя глас,
но вече образът изтри се
Май всъщност си отиде мойто аз.

Празнувай днес. Та той е сторил избор!
Не третата, а синьото небе.
Там утре любовта си ще нагизди
с гердана, който сам й избере.

Otdavna ne bqh vlizala v kluba i dobre, che ima tolkova mnogo otzivi za tova stihche, zashtoto inache shtqh da go izpusna...
Blagodarq ti tq@...prekrasen e denq, kogato se dokosvam do takava krasota.

I found it hard
It's hard to find
Oh well, whatever, nevermind .....