"Не винаги всички сме грешни,
понякога само грешим..."

На мен ми е мъничко смешно
как мрачно, сериозно мълчим.
Не винаги всички сме грешни,
понякога само грешим.

Преследвам деня - безуспешно...
Стоя у дома си - без грим.
И пак съм отчаяно нежна.
Ти пак - ненадейно раним.

Съдбата така ни отрежда :
в различни посоки вървим.
Иди си. Назад не поглеждай...
понякога само грешим.

/От моите малки надежди
останахa пепел и дим.
Не винаги всички сме грешни -
понякога само грешим.../

~*acu/\A*~

Редактирано от acилA на 27.05.02 19:09.

Хареса ми....
Често се случват ... грешките ,
и когато не са трагични
са винаги смешни....

как се научи да пишеш такива стихове? И аз искам така! Дай рецептата!
Наистина много си падам по този начин на виждане на нещата. Стискам палци!

Semper Fidelis

strahotno!

See things inside out

Твоите стихове са красиви. И са изкусно изработени, цели и подредени - като шоколад на блокчета, като пейзаж върху порцелан... Това горе пък е счупено. При мен често се получава така - все едно си изпуснал ваза и си се опитал да събереш парчетата пак в същата форма, ама се е получило... дявол знай какво.
Така е то : всеки луд с номера си ;)))
И благодаря за добрите думи. И на теб, и на Dee и на май вече попорасналия malchugan.

~*acu/\A*~

.

Всичко написано от мен - тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

такива са и стиховете ми, мила.

Но твоите наистина много ми допаднаха.