от съмнения, кал от лъжи,
превъзнасяме нечия истина
накъм там, гдето тя не тежи,
благославяме всичко познато,
заклеймяваме всеки въпрос
и се гушкаме с жабите в блатото,
за да вярваме в своя Христос,
за да имаме нещо до себе си,
нещо сигурно, нещо за нас
и отново не стигаме хребети
на мечти, замразени в екстаз.
Във хладилник, препълнен с послания
откъм тяло за накъмто мъст.
О, Исусе, аз знам те от лане.
И тежи ми проклетият кръст.

Da beche slojil niakoia druga rima.

Pesho

Teya rimi malko li sa ti:)
Hubavo e,s gotini rimi i gotina ideya.

се търкулна червено яйце.
Малчуган в полумрака пророни
две сълзици и скри ги в ръце.
Малко пламъче трепна, подскочи,
заигра се със кичур коси.
Християнка със длан много точна
със шамар от пожар го спаси.
А свещта се размаза виновно
по килима най-празнично чист.
Хорът плисна тъга монотонна.
Насред святост дете-антихрист?

Иска ми се да ти напиша нещо, а в момента освен едно "Хареса ми", друго не ми идва на ум...така ме замислиха стиховете ти...