Прахът от твоята любов
полепва бавно по плътта ми.
Навярно ти не си готов.
Навярно целият си в рани.

Навярно някоя преди
била е с моите коси и пръсти.
Аз зная – в нас боли, боли...
Усещам ласките ти късни.

Ръцете ти се впиват в мен,
очите ти стоят в забрава.
Привиден, хладен и смутен,
градът лицето ти повтаря.

И аз те виждам – всеки друг
със твоята усмивка се засмива.
И името ти носи всеки звук,
във всеки камък те откривам.

И бавно стъпвам.
И площадът ме прегръща.
И вятърът ми шепне нещо.
Към твоите мисли тръгвам.
И се връщам.
Аз близко тъй съм.
Но съм непозната. И далечна.

Безумно ледената нощ ме иска.
И тихо стене, нещо ми говори.
Усещам болка – значи ти си близко.
И в твоя спомен се бавно изгубвам,
но да се спра от теб не искам.
И не мога.

hubavo e. I chuvstvoto e poznato. Samo na kraia si mislia che "i v tvoia spomen se bavno izgubvam" neshto ne pasva. Ako go oburnesh "i v tvoia spomen se izgubvam bavno" mislia che shte bude po-dobre.

Pozdrav,
Noa

всеки мъж би бил щастлив с любов като твоята...

Semper Fidelis