***
Аз съм стих, а ти си музика.
Звучи в душата ми, а тя мечтае
За теб…
Очите ми те галят
Добри и влюбени, не искам да го крия…
Аз съм стuх, а ти си музика.
До мене…
Да бъдеш ти, дланта ти да погаля
С нежност, както летен вятър…
Аз съм стих, а ти си музика…
Дано да се превърнем в песен

***
И сякаш сме се търсили отдавна.
И сякаш сме мечтали точно това.
Навън нощта да пада бавна,
над улици със мътна светлина.
И в стаята изпълнена със свещи,
притихнала - със книга във ръка.
Преминал през безкрайни срещи
да мога да те виждам все така.
…Навярно сме мечтали точно това

***
Ще бъдеш хубава. И млада.
Облечена в червена рокля.
Ще сипе охра, старо злато
над тебе есента, така красива.
И въздухът - кристален, ще те гали.
Ще рони звън прохладен вятър
изгубен в остарели клони.
Там птиците ще гледат уморени.
А ти ще бъдеш хубава и млада.
Последните листа ще са червени.

Светослав Иванов

УАУ.....хареса ми......и ще си позволя да напиша нещо, което тя, може би, би казала..........

......И в мен да пулсира отново живот
С очи да изричам красив благослов
И ти да разбираш без думи дори
И слънчева обич от нас да струи

Искам пак да те срещна - насън и наяве
Пак в твойте прегръдки да бъда на завет
От бури сурови, от хорски лъжи
от страшни окови, от злобни мълви
И болка никога пак да не чуствам,
а само да сещам аз твоите устни

..............