На Нея
Понякога си с цвят на стара мед,
понякога излъчваш топлина...
Във своята любов ти се кълна
и искам да ти посветя сонет.
Желание в душата ми пониква.
Изпълва всичко твоят аромат -
без теб изпитвам самота и глад,
о, моя сладка и гореща тиква.

Във края на октомври твоят ден
настъпва, ти сияеш сякаш в мрака -
от миг отминал спомен в мен извикваш.
И аз оставам неизменно в плен
и през октомври вечно тебе чакам,
о, моя светла и красива тиква.


(моа несериозно настроена днес)

~*acu/\A*~

Харесвам всяка кръшна тиква
и нежните й дръжки
аз галя със ръцете мъжки
и сея нова да поникне.
Тиквите ги ям без захар
защото сладкото е в тях
прибавям им кокос на прах
и даже семките не махам.

Животът дава плодове
които ние да ядем
дори и да са забранени
и всеки вкусен залък е
част от земния Едем
и част от дните отредени.

Пожелавам ти много тикви , впрочем само те ли те карат да се чувстваш по-добър ?

На Нея
----------
Понякога си с цвят на стара плесен, с песен...
понякога излъчваш топлина...на октарин
Във своята любов ти се кълна от топлина и от дъното на черната си допка
и искам да ти посветя сонет, преди да мий изсъхнал чепа (минет за да има коплет)
Желание в душата ми пониква наместо дълъг и корав сонет
и с чуство на добре изпълнен дълг коплет също като минет изпипан бахар с мед.
Изпълва всичко твоят аромат - наред в ухание познато, това е бикарбонат... еееееее не това... което каза ти мом4иле... добре не !! няма да ти кажа името ! обещаваме . това е.
без теб изпитвам самота и глад, присъщ на моето щтесалавие
о, моя сладка и гореща тиква, изпълнена с гореща сперма ( е няма рима ама е истина) 4екаме реплъй или схте зат затваряме. аре


Във края на октомври твоят ден
настъпва, ти сияеш сякаш в мрака -
от миг отминал спомен в мен извикваш.
И аз оставам неизменно в плен
и през октомври вечно тебе чакам,
о, моя светла и красива тиква.


(моа несериозно настроена днес)

Жение са от Венера,
Мъжете са СВИНЕ !!!

*смее си се сама* Аз като казвам, че авторовата интенция няма общо с живота на произведението...

Толкова еротика (в) (по повод на) хранителновкусово-сонетните ми упражнения по стил... Нейсе. Забавлявайте се... :) Изначалната идея беше да измъчвам петстъпния ямб...

~*acu/\A*~

Във края на октомври твоят ден изпълнен с нежност и желание
настъпва, ти сияеш сякаш в мрака - небесно синя клонка крехка
от миг отминал спомен в мен извикваш и връщаш щастието в миг
И аз оставам неизменно в плен на твоята "голяма" топла гръд
и през октомври вечно тебе чакам, дори да знам че нивгаш няма да се върнеш
о, моя светла и красива тиква (до следващата есен).



the truth is out there

очаквам трепетно да дойде есента,
за да ме срещне пак със тебе,
ти, който ме желаеш във снега
и питаш пролетта за мене...
лежа примряла под земята
и чакам семената /ти/ да покълнат
да се налея с цвят
/оранжев/
да те погълна
завинаги.... до следващата есен...

леле, тиква-канибал, не-мо-же-та-ка! разбери го това, най-после

за тиквеник си ти родена,
или за сладък тиквен пай
под листите ти да се гонят
игриви охлюви, през май
през лятото пък пеперуди
връз тях да си танцуват, луди
и щом налееш в есента
под твърда, грапава кора
оранжев сок - консерва слънце
готви си кръгличкото дънце
за празника на духовете
и в тебе малка свещ ще свети,
а пък на следващия ден -
в тавата с баница - пред мен!

не искам аз такава участ
от баници ми се повръща,
по Хелуин така ме мъчат
на чучело ме преобръщат,
а аз съм с крехка и оранжева душица,
и криво си разбрала -
канибал не съм!
а само си бленувам за трошица
фатален, еротичен сън....

във който Той,
ще се влюби във мене,
ще загуби и ум и покой
и ще спре на сезоните времето
и ще стане Тиквичко
завинаги мой!

ще дойде той (принца тиква) със писък на спирачки (те следващи са в списъка да знайш),
ръката си корава по грапавата ти кора замислен ще прекара,
с движение рязко ще скъса изсъхналата ти пъпна връв, ще те претегли на око
и когато се наведе да те целуне ще се превърне в жаба (малка с червено коремче)

the truth is out there