Искам да имам
картина. Голяма.
Неокантена от
никаква рамка.
От нея да греят
очите на мама.
Да има от лятото
дъхава сламка.
Да звучи мандолинната
песен на татко.
Да жужат пролетно
златни пчелички.
Над всичко да светят,
грейнали сладко
невинни и радостни
детски очички.
Есен да тегне
в приведени клони.
Широка река
през полето да бяга.
Вятър, мисли
красиви подгонил
в краката ми тихо
уморен да поляга.
До слънцето нека
да грее луна.
В ефира безкрайно
нека извира
красива и нежна
любов на жена…
И в себе си всичко
в едно да събира…
И сняг да белее
в една далнина.
Само леко
загатната с четка.
Да има полянка
в една долина,
загърната в дъхава
цветна наметка…
Да има от всичко
красиво по малко.
(знам, че мечтая
картина голяма).
Пред нея да мога
да сядам след жалка
и груба, ненужна
човешка измама….
…..

…Ех, тази картина
е само в ума ми.
Ще я нарисува ли
някой за мене?
Или сам неумело
рисувам със думи
едно безвъзвратно
отлитащо време…?

Shte otneme wreme
kartina takawa,
a i az sym zapochnala
po-goliama...
Tam imam samo
more i zwezdi,
piasyk i nebe,
momiche i momche...

Zdravei Brod. Radvam se da te vidia.

Дали ще може да се събере в моята картина и твоето море....? Дано....

Здравей, изригваща...

Твоите капчици лава върху Картината блестят като рубини....

ko mi sa praish
sho ma ignorirash? a?

ramka pozlatena

ако има рамка, все нещо няма да може да се вмести вътре, а от това и на теб няма да ти е мнго хубаво...

А и една позлата винаги крие нещо под себе си...

Картината

Нарисува я преди време един никому неизвестен, природно надарен художник. Неук и без образование, не беше чувал нищо за големите художници и когато някой похвалеше негова картина, смутено се усмихваше и бързаше да запали евтината си цигара. И на тази беше изобразил част от мястото, където живееше. Планинска полянка, с невероятни цветя-билки в едър план в единия ъгъл, спускаща се към бездънна долина и снежни върхове в далечината.
Много време я подмятаха из чекмеджетата. Смятаха да й намерят много красива рамка, за да я закачат на най-хубавото място в хола. От вадене, показване и прибиране краищата й бяха започнали да се подгъват. И все не идваше красивата и златна рамка. До като един ден, чистейки малкото таванче, не попаднаха на една обикновенна рамка от четири прави летвички, окантила някакъв цитат от стар правилник. Размера й точно отговаряше като за картината. Махнаха цитата и стъклото. Рамката почистиха и боядисаха в бежово с останалата от последния ремонт на кухнята боя. Монтираха картината и я закачиха на определеното място.
И холът надникна в бедънната долина на стената и сякаш стана по-широк и приветлив.Погледът потъна в синевата и се зарея в снежните върхове.
Рамката се разми и изчезна.

..tova e nesto po-dobro...
Znaci na kartinata e bil narisuvan, melodramaticen,magneticen, liricen pastoral,a?
DO VISDANE...hodovnico v mereni i nepremereni slova....
"..ako ti si nacaloto, to az sum kraja"
Ramkata

И това DOVISDANE... къде? Тук, или Там?...

Редактирано от бpoд на 24.01.02 20:31.