На И.Н.
Погледи срещнахме -
очи се погълнаха.
Сърца разтворихме -
души се прегърнаха.
Превърнахме в низост
и в покаяние
неземната близост
от разстояние.
Видение довея
абитуриентската ни страст.
Поп Богомил!?!- Немея...
От тогаз били сме в нейна власт!
Млад,чаровен,мил
с усмивка като слънце
звездооки Богомил
Любов дари ми -зрънце.
Ще се срещнеме пак
някой век,някой ден
Богомиле,мой драг
Благословен от Бог и от мен.
1998.

Срещнах го пак,
Господи мил.
Вървейки-ей так
звездоокия мой Богомил.
След толкоз лета
и горестна мъка.
Обходих света
с болка-разлъка.
Щом погледи срещнаха.
очите пак се погълнаха.
Сърцата щом ни потрепнаха-
душите пак се прегърнаха.
Отново изчезна времето.
Любовта пак се събуди.
И няма го вече времето
и няма вече заблуди.
Всичките клетки вибрират,
стихиен огън очите запалват,
ръце рацете намират,
погледи лица погалват.
Светът безследно изчезна.
Останахме само двамата
насред вселената звездна -
Аз и Той!-Кавалерът и дамата.
Благодаря ти, Господи мил.
Благодаря за страданието,
за прозрението,за Богомил...
Поклон --Дух на Обещанието.
Отново съм сякаш 17-годишната.
Просторът отново е толкова ведър.
Няма я само плахост - предишната.
Господи,Боже - колко си щедър.
Кой казва,че Любовта си отива?
Кой казва,че няма Любов?
Има я!Тя винаги била е жива,
но кой чува нежния зов?
Издигнали стени - предпазно,
наметнали суетно Его,
на гордост маските - напразно
отдалечили ни от Него.
Как пък щели сме да чуем
вътрешния глас на Бога?
Ах ,защо ли сме крещели!Туй е!
Да обичам,веч не мога.
Ревност- гордост отдалечили
Духа от Ум - Сърцето от Душата.
Божествена-Любовта опорочили
властници на църкви и на суетат.
Повярвайте ми , мили хора,
Дух в Ума ни щом прелива,
на Душата щом сме в двора
Любовта ще бъде вечно жива.

На всяка възраст-Любовта е подвластна!
Чуйте,Чуйте...и Вселената е съгласна!

тук нещо не схванах, ама нейсе!

* ехх, любов, любов...*

.....

Вълнуващо откровение!Пожелавам Ви късмет!

Била съм принцесата, която си отвел насила с бащината й воля.
Събирал си в шепите сълзите й перлени и само това е била твоята награда.
Била съм Клеопатра, която е пожелала твоето тяло и после го е захвърлила.
Бил си рицарят който се е сражавал за моята 4ест, а аз съм се смяла над окървавената му броня!
Бил си господарят, а аз робинята, която се е покорявала на неговата воля, а съм носила студената кама близо да сърцето си!
Бил верният, а аз неверницата…..
Чакала съм те а ти си скитал…
Във всеки един живот те 4акам за да ти го върна.
И ти ме сънуваш и пла4еш, когато спомняш моите грехове!
И сега се срещнахме непомнищи миналите болки, моите, твоите нашите!
Дали ги е имало?
Дали сме били?
Има ли зна4ение?! Сега ме имаш- твоя съм! Оби4ай ме!
Сега те имам- мой си! Оби4ам те!
Миналите грехове през вековете, нека сега зали4им с наказанието да се оби4аме, както болката не ни нау4и, както вярата не ни показа!
Любовта е спасението от ревността-проказа.
Любовта през вековете е нашата нишка и все я късаме, и се събуждаме с писък във следваща епоха, уж нова, а безумно същата!и епохата и любовта и 4овешките слабости и ценности....
Ама сега добре я дръж, тя води при мен и аз се отказвам да връщам болката, дарявам ти Любов!

Еххх, Цвете мило! Това ми бръкна в душата.... красиво е....

.....

Вибрираш на нивото на висшата интелигентност и мъдрост.Срещнала си се с Мъдростта.Срешни Любовта и й се радвай - Ако е той - обичай Го, ако е друг Обичай го пак. Благодаря! ***

докато вървим по пътя на живота си земен и носим Кръста, заради който сме се родили, не знаем дали това е Истинският път и дали хората, които срещаме са Те - Истинските хора, докато не стигнем до Края!
Който е достоен ще върви до мен! До края! Аз ще му отговоря с Любов!