Шантал Шантавата Шантонерка

/шантава поемка/

Зъл вятър в клоните бушува,
луна се зъби във нощта,
от виното кръвта лудува
и на човек му се палува...
такива разни ми неща!

Не всеки цар е на съдбата,
не всеки с лека е ръка,
но всекиму върти главата
(ако редовна е резбата)
чифт дълги прелестни крака

Но, братя, да ви питам честно,
(без да отричам верността)
не сте ли мислили "Чудесно!"
за представление телесно
от жриците на любовта?

Недейте тайно се подсмива,
че всеки, вярвам, е мечтал,
за нощ неземна, страстна, дива
с разгорещена самодива,
като въпросната Шантал.

Шантал бе страстна шантонерка,
за старо вино - баш мезе,
живееше в гарсониерка,
без паж или камериерка,
в пресечка на Шанз Елизе.

Израсла във селце далечно,
на капелан стар дъщеря,
девойче мило и сърдечно,
баща й бройкаше я вечно,
със мъж я спипа - и умря.

Шантал остана сам-самичка
във онзи див планински край,
израсла като волна птичка,
тя - примерната католичка,
за друго бе родена май...

След месец-два съдба несретна,
слугиня в чифликчийски дом,
че може друго й просветна,
на първата кола се метна
и към Париж пое бегом.

Париж я срещна с дъжд пороен,
но слънце там намери тя
в лицето на гвардеец строен -
превзе я бързо с устрем боен
и... роклята й отлетя.

Но бързо отпускът премина,
гладът мечтите им отвя,
Фернан за полка си замина,
но тя пленила бе мнозина
и с друг гвардеец заживя

/следва продължение/

Искам алебарда,
да пронижа барда...

Благороднико, Вийон сега се върти в гроба като жироскоп....

Вийонски валс със вас, Мадам? ;-)

Странно съвпадение. Предишната ми "РиЦарска Алабалада" (недовършена поради липса на интерес от публиката) бе окачествена с Виан, сега Вийон... явно напредвам... назад във вековете
Благодаря, зу!

Искам алебарда,
да пронижа барда...

Оооооо, неееее.... осъдена ли съм на този гадник, Боже? ....

Маа му стара, почвам да си мисля, че те познавам. Успокой ме, че не....

В замяна обещавам следващия път да не те разконспирирам... Тъй де, доколкото... Хм...

Че кво им е на вековете, всъщност? От миналите поне не могат да се очакват неприятни... кхъ,кхъ... виановски изненади...

По неговото творчество забележки имаш ли?

Искам алебарда,
да пронижа барда...

Аз съм човек прост, неук... за кой, разправяш? за кой? И квооооо?

Браво бе..то верно поемка :о))
Чакам с нетърпение продължението с бенки :о)

za kahlil gibran govori - arabski poet, hudoznik, filosof i kakvoto se setish oshte. mnogo go biva!:)
no sudeiki i po nyakoi predishni iniciativi na g-n Vurban az sushto sum sklonna da mislya, che stila mu napomnya dalech poveche B. Vian, da ne kaza che hich ne mi prilicha na Gibran:))

Злия (говорещ в женски род), стиловете не са нещо чак толкова самоопределено и разграничено, поради което май най-често се случва стила да е "по-скоро на...", дори и при оригиналния автор.Тъй де, вдъхновение, флуиди, сродни души.... нали разбираш... флуктуации, казано най-просто.

в момента се занимавам с нещо на Виан, което, ако чивек не прочете името върху корицата, може да определи като "не лоша, но малко несръчна имитация на стила "Виан"....