..сънят се търкаля на моя диван..
Когато луната тъмнее от грях..
Когато умира във мен моя страх..."


Помните ли Петя Дубарова??Аз започвам да я забравям..а нямам откъде да си припомня стиховете и...и това горе го цитирам по памет...
Знаете ли някъде място, където да намеря нещо от нея??или за нея...

Ти ме разби!!...благодаря ти
За 10 мин....да ми е за обица на ухото..първо си търси сама, а после занимавай другите...
Ама наистина не се сетих..въобще не предположих...нали не я издаваха много..или пък просто съм искала да завържа разговор в този клуб...да...това е по- вероятно

Добре..благодаря ти пак..ще ги разгледам..и пак ще говорим, ако искаш??

стига, де : )
добре дошла
употребеният от тебе - вероятно подсъзнателно - метод ми е известен и широко практикуван от... почти всички, с които общувам. ами аз... и аз така правя : ) има си име - нарича се "опищяване на махалата" и обикновено работи безпогрешно : )))
понякога човек просто не може, не е в състояние, да направи нещо сам. тогава вика на помощ някого...
така че - нищо лошо не си направила и не се е случило.
дори точно напротив - мисля, че е хубаво, че подсети за това момиче-цвете петя...
така повече хора ще видят отново, а някои - за пръв път - стиховете й..

да, хубаво направи ти, Ariella.

ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

********

Невероятно е..
Четейки го, изпитах същите чувства, както тогава...когато бях на 17 и го прочетох за пръв път..върна ми се спомена за чувството..изтръпването..даже мириса и настроението на стаята ми, в която бях...
Мисля, че се отъждествявах с нея на времето...но е имало разлика..явно...
виждам, че съм запомнила даже една много важна дума по различен начих...
Тя пише:"Когато увисва над мен моя страх.."
аз съм запомнила:Когато умира във мен моя страх...
Това е разликата между нас...и затова аз съм жива...
Неонел..тези адреси, които ми даде са съкровищница:-))
а засега разгледах само един !!
сега отивам вече да спя:-))но по- късно ще ги дочета..и ако не е неудобно...бих искала да пусна още нейни стихове в тази тема:-))

: )

ДОБРОТА

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

*****************************

Кой може да го каже по- добре ??

"Понякога съм бяла и добра..
Как рядко ми се случва да съм бяла.."

Неонел..благодаря ти за насърчителната усмивка, но май никой друг освен теб не се интересува от нейната поезия..дали не си говоря сама??дали не ви губя времето??

Ariella,
mnogo poveche hora otkolkoto si mislish se interesuvat ot neinata poezia. Tia e naistina neveroiatna. Az navremeto sushto se otujdestviavah s neia, izrasnah s "Nai - sinioto vulshebstvo" - kniga subrala neini stihove, razkazi, dnevnitsi, pisma i t.n.

Znaesh li che Dobrota e napraveno na text na pesen, sushto i oshte niakoi neini stihotvorenia?

A kakvo shte kajesh za razkazite i? Liubimiat mi e "Struk treva i tsvete".

Pozdravi,
Noa

темата е погледната 160 пъти.
мигар би казала, че стотина души, които са прочели тук са малко?
: )
има доста хора, които просто четат. не обичат да пишат.

ничие време не губиш, бъди сигурна и спокойна.

поздрави

Здравей
Мисля, че се интересуват, но не бях сигурна дали в този клуб не е прието да се пишат само собствени неща...
Като ги чета сега стиховете и се сещам и за песните...
А нейни разкази досега не бях срещала...
на времето ми попадна една малка синя(ако не се лъжа) биографична книга..
От която (освен стиховете), разбрах и за живота и, и какво я е предизвикало за това, което е направила със себе си..не че някога може да бъде сигурен някой какво предизвиква тези неща...
Сега ще прочета "Стрък трева и цвете"...