ИСКАМ

Искам пак да съм малка хлапачка
до полата на мама да плачкам,
да въздишам по Снежни кралици
и по праказни царски девици.

Искам дядо отново да яхам
като конче добро вихровато.
Искам баба до печката стара
Да ми прави от чайче попара.

Искам само за миг да се върна
и мечтите си детски да зърна,
да забравя за сивото "утре" -
тъй мъгливо и празно отвътре…

Искам дупчица само в стената,
скрила плътно от мен топлината.
Искам пак да си върна куража
просто "ИСКАМ" да мога да кажа.

Марули, (3) - безкрайно зелено поле, насреща седи и се пули едно възхитено теле

много е хубаво : )

надявам се да останеш тук

Искаш много, момиченце малко.
В Дисни-филмчето няма мечти.
Има пот на безброй химикалки
и компютри с премъдри глави.
Има касов успех по кината,
има пуканки вместо лица.
А мечтите са после, в децата,
продължили нататък, в съня.
Чичко Дисни мъдрец е, защото
подарил ти е път към мечти
и зад кадрите скрил е кълбото,
но жилетката ти изплети.
За да кажеш че искаш да искаш
трябва първо да знаеш какво
и да виждаш жилетка във нишките
на едно непослушно кълбо.

Стон от ридание срина душата ми.
Странно - звукът не излезе навън…
Струните сякаш пресипнали плачеха -
мъртъв е въздухът…като след сън.

Някога казвах: "Ще тръгна нататък" -
Рая аз търсех с душа и възторг.
Раят оказа се бебешка кашичка -
блудкава, сива и лепнеща сплав.

Имам единствено Нищото сприхаво…
Сприхаво? - Нещо все пак…
Бягам към Слънцето, падам на Дъното,
вярвайки в Нещото ПАК…

Има ли някъде късче от вятъра,
носещ блудното малко дете
Там, дето Сънчо и Нимфите
Имат и плът, и ръце…

Бяла мечта сдра завесата, черната,
Лъч се протегна към мен.
Тихо погали лицето ми, бледото
И ме отнесе във плен…



Марули, (3) - безкрайно зелено поле, насреща седи и се пули едно възхитено теле

Благодаря

Марули, (3) - безкрайно зелено поле, насреща седи и се пули едно възхитено теле

че ми припомни това стихче. Благодаря!

дето ми вика "добре дошла" е виновна . На нея благодари

Марули, (3) - безкрайно зелено поле, насреща седи и се пули едно възхитено теле