От скуката започва
всяка истинска измяна.
Върху шахматното поле на календара
направил си един безсмислен ход.

Останалото е
очакване.

От празното започва
всичко истинско.
На данъчния формуляр си нарисувал
боа във слон.

Останалото?

Останалото
е треперене до края,
защото там човеците са други.
Премятат те от стая в стая
и накрая
отиваш си като боа във слон.
А примерът си ти.
Прости.

СТРАХ
Страх от всичко, но най-много
страх от ябълката – да не падне
и да открия някой стар закон наново.

Б.Христов

Не мисля, че успях да схвана посланието, но:
КРАЛ ЛИР
Тогава разумът
пред всички рискове избира лудостта.
Прорастват кварцовите жилки
от челото
до всяка част на овладения ти мозък.
В краката на езическия идол
се удря изоставената лодка.
И не в безумието на отчаяна истерия,
а властно,
с каменна ръка отместваш
вратата на преситения свят.
Навън.
На светло.
Сред пространството,
където себе си природата постига
в докрай освободеното движение.
О, там е лесно тялото да се вживее
във мах на устремено,
бляскаво крило,
в безмълвието на ливански кедър
или в походка на пантера,
защото нищо друго там
не съществува.

да коментирам Шекспир.

:)

ПОсланието беше свъзано с твоите звездички.
За скуката, която най-вече идва, когато те е страх.
И за откритието, което следва в мига, когато си го осъзнал.
Измяната и тя е страх.
За лудостта - не знам :) Лудите не говорят за лудостта си.

Мило, момиче.Страхът е винаги от нещо конкретно.Той може да е и от скуката, но е породен от нещо.Колкото до скуката, в нея няма страх.Тя поражда различни от тези неща, които поражда страхът.В моя случай е породила някаква безсмислена постъпка.Каква точно няма никакво значение.Важен е моделът.А напразно не се наемаш да коментираш Шекспир.Точно той трябва да се коментира.Защото има какво да се коментира.Последното съм го писал отдавна и вече не си спомням точно трагедията, и точно сега не ми се рови в нея.Но по време на бурята изгоненият Крал Лир среща този, който се прави на умопомрачен и казва за него - "мъдрецът".Така че е вярно, че лудостта не може да се самоосъзнае, но ти можеш да осъзнаеш някои неща нашепнати от Шекспир.

Дните изживяни пълноценно
ни носят по-голяма радост зрима,
от живот безличен,с време тленно,
което нито диря,нито спомен има.

Рембо

От свойта болест сиво бледен,
докоснат с слузести, отровни пипала,
лежиш безпомощен под гневен
и мъдър поглед на пророк - Смъртта.

Къде са придобитите неща?
Остана само пламъче неясно,
което догорява във нощта.
Въздъхне ли Един и ще угасне.

Заради миговете светли във живота,
заради щастието,красотата,любовта,
да приемем струва си хомота,
несгодите на битието пред смъртта.