Любомир Дончев, / Градове / Пловдив

Ще коментирам само с един доста вехт виц, някъде от около деветдесетте години: "Запитали Радио Ереван как са българите, , стигнаха ли дъното на кризата? Радиото отговорило : Охо, отдавна го стигнаха, сега копаят надолу"...". Мисля, че няма нужда от коментар, дори заради печалния факт, че от, примерно, 1992 досега са минали 20 години, през които нещо в тази нещастна страна не се е променило в положителен смисъл.
Някои хора станаха милионери, други - милиардери, някои куфарчета с партийни пари, добре засадени, дадоха богата реколта от всякакъв калибър милионери и милионерчета, някои бездарни и безпросветни новоизлюпени и без всякакъв стаж "политици" изучиха децата си в Швейцария, Лондон, Париж, Оксфорд и Кеймбридж и в калабалъка ги направиха и милионерчета, а нещастният ни народец все толкова си е беден, безпросветен и нещастен в глупостта, наивността и безхаберието си. Направо "дар Божи" за всяко едно правителство в тази лумпенизирана и затъпяла страна.
Както и да е, това не е форум за такива разговори, въпреки, че това е разговор просто между двама пловдивчани - темата е без всякакво значение, болката е по-важна.
А по повод на дисковете - отдавна имам прекрасна колекция от CD-та, някъде около 1200, които обхващат всичко, което бих искал да притежавам от рока и класическата музика, та през почти всички жанрове. Защото аз слушам всякаква музика, с изключение на чалгата, която просто не считам за музика...
Та, като искам оригинално CD на Адел, с абсолютна сигурност ще го имам, просто въпросът беше по-друг, нещо от типа на айсберг - отгоре видима 1/8, но отдолу - невидимата, от сериозните 7/8...