Роджър или Дейвид? Или, ако искате Brain vs Voice?
Кого бихте избрали да гледате, ако сте изправени пред тази дилема?
Лично на мен ми е трудно да отговоря на този въпрос. Въпреки, че музиката е сходна ( на моменти дори еднаква. Естествено!), но поднасянето и по пазличен начин оставя различни емоции.
Предимството на концерта на Роджър е, че има много добра визоализация на песните и това допълнително засилва въздействието от посланията в текста и музиката. Шоуто е непрекъснато на екрана просто прелива от една песен в друга и от първата си част във втората. Доста е по- агресивно от това на Дейвид и по- психадилистично ( Отиде половин час докато я напиша тази дума. За какво говорихме? )
За сметка на това Дейвид е поставил акцент върху музиката и се е постарал повече в подбора на музиканти ( само незнам как си поделят Jon Carin, който е невероятен и се счита за 6-и член на Пинк Флойд ). Освен това концертите на Дейвид са в камерни зали, ако може така да се нарече зала за 3000- 5000 човека, но все пак са концертни зали с перфектна акустика ( поне тази, в която аз бях ). Това няма как да се получи в спортна зала независимо с каква техника разполагаш. Там силата на звука до някъде компенсира качеството, но заради тази същата сила по- трудно се различават отделните инструменти.
Незнам защо Роджър не се разделя със Snowy White? Този човек направо се измъчва с второто соло на Another Brick In The Wall, part 2, а свирят заедно още от времето на концета на Берлинската стена ( може и от преди това ). Съмнявам се дори, че формацията на Роджър са в състояние да извирят Echoes например. По думите на Дейвид тази песен дълго време не е изпълнявана на живо просто поради липса на подходящи музиканти. Повечето китаристи сега имат перфектна техника, а в тази песен се иска просто да си дрънкаш ( по негови думи. Не съм го казал аз. ОК? ).
В турнето на Дейвид има повече хора близки до Пинк Флойд и са Пинк Флойд става въпрос не само за Рик Райт, ами и за Dick Parry, който свири заедн с групата още от 70- те и е оригиналния изпълнител на саксофонните партии в 'Money' и 'Shine On You Crazy Diamond'
По време на концерта Dick Parry свири 'Shine On You Crazy Diamond' на два саксофона ( бас и тенор ), както е и в албума.
Концертът на Роджър има по- силен психологически ефект, а този на Дейвид е по- емоционален с повече чувство.
В заключение ще кажа, че и двата концерта са феноменални ( ако се сетите за по- силна дума моля, поправете ме ). Ако трябва с една дума да определя формата на шоутата бих казал така: Роджър- спектакъл; Дейвид- jam session.
Моят избор е Дейвид Гилмор. За жалост никога няма да видим Пинк Флойд заедно на една сцена. Това е моя мечта, която няма да се сбъдне ( може би ), но ако погледнем от светлата страна на нещата това ни дава възможност по- често да се срещаме с музиката на Пинк Флойд следейки изявите на отделните членове на групата.
В действителност съществува ли елемент на съревнование между Роджър и Дейвид в пост- съвместният им период? Този въпрос веднага възниква, когато видиш как Роджър отказва да пее партиите на Дейвид и как Дейвид свири свои собствени версии на "Another Brick in the Wall" За мен Дейвид има по- успешна самостоятелна кариера, но неможе да пише текстове. Роджър неможе да пише дълги сола. Кой от двамата има по- голямо въздействие върху стилът на Пинк Флойд? Без съмнение без Роджър нямаше да има Тhe Wall, но как ще звучи без китарата на Дейвид?
Това са въпроси, които феновете вечно ще си задават и ще спорят по тях.
Дори и в интервютата им, когато единия заговори за другия звучат малко, като боксьори преди мачат, но намазани с обилно количество english поведение. Тук трябва да призная, че Роджър е шампион по нападане на останалите от групата.
Един мой приятел, който не е фен на Пинк Флойд ме пита: "Защо ходиш на концертите и на двамата? Нали свирят едно и също? Ако Ник Мейсън и Рик Райт имат концерти и тях ли ще ходиш да гледаш?". Какво да му обяснявам! Няма да разбере.
И така:

Дайвид Гилмор срещу Роджър Уотърс
Дейвид Гилмор
Роджър Уотърс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Незнам защо Роджър не се разделя със Snowy White? Този човек направо се измъчва с второто соло на Another Brick In The Wall, part 2, а свирят заедно още от времето на концета на Берлинската стена ( може и от преди това ).

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероятно всеки фен на Пинк Флойд предпочита да види Пинк Флойд, а не членовете на групата по отделно, но въпроса е поставен така: "ако ТРЯБВА да се избира".
Малко ми е трудно да възприема Гилмор и Уотърс като солови артисти и то слушайки ги да свирят музика на Пинк Флойд. Дoри

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от чoвekoлerлoxpaнoдeн на 01.10.07 11:27.

В отговор на:

---

но въпроса е поставен така: "ако ТРЯБВА да се избира".

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

За жалост не е така и немисля, че подобна дискусия е недопустимa

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от VlOLATOR на 01.10.07 14:47.

Може ли и за двамата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина - труден (или по-скоро невъзможен) въпрос за тези, които обичат Пинк Флойд. Виждал съм резултатите от подобни анкети и повечето (не всички) са с лек привес за Дейвид (примерно - 55 към 45).
Аз харесвам Роджър - за мен той е музикален гений (колкото и изтъркано да е). Гледал съм на живо само негов концерт (2006 - Хайд Парк, Лондон). Мисля, че от по-голяма част от музиката на "Пинк Флойд е негово дело (започвайки от "The Dark Side Of The Moon" и особено по-нататък). Просто харесвам повече песните от "The Wall" и особено "The Final Cut". Въпрос на усещане.
Дейвид е един от най-добрите китаристи, пее много добре, харесвам песните му, но не са ми любими, различавам ги от песните на други изпълнители по начина на свирене, но не и заради самата музика.
За концертите на двамата - David Gilmour е правил две солови турнета - 1984 и 2006 година. До колкото съм чел, през 1984 год. по неговите концерти е имало 300-400 души, а на Роджър - по 700-800. И двамата не са имали кой знае какъв успех - About Face достига в класациите за албуми UK: 21 US: 32, The Pros and Cons of Hitch Hiking на Роджър - UK: 13 US: 31. Роджър свири заедно с Ерик Клептън – наистина велик китарист, но песните на Пинк Флойд звучат по-зле, отколкото изсвирени от Дейвид. После Роджър прави турне с Radio K.A.O.S. (в класациите за албуми UK: 25 US: 50) – това е албума, който харесвам най-малко от всичко, правено от членовете на Пинк Флойд. По това време Дейвид е възродил Групата и не мога да приема, че прави самостоятелно турне или солова кариера – все пак по концертите една значителна част от музиката е на Роджър (за текстовете не говорим). Но по това време успехите са несравними – Пинк Флойд са на върха, правят огромни концерти, техните песни са в класациите, а турнето на Роджър минава незабелязано. През 1992 излиза прекрасния Amused To Death (UK: 8 US: 21), но Уотърс има турне чак през 1999, 2000 и 2002 година – “In the Flesh“ – наистина има успехи, записва се на CD, филмира се на DVD.
On An Island наистина е много успешен албум (UK: 1 US: 6) – и като албум, и като турне, но и турнето на Уотърс 2006 – 2007 The Dark Side Of The Moon е супер успех, все пак е първия музикант, продал над 1 млн билети за 2007, по мои изчисления е пял пред почти 2 млн (за двете години). Но пък не е написал почти нищо ново от 1992 (с изключение на 4-5 песни, които не са на особено ниво). Концертите на Уотърс са наистина страхотно замислени, организирани и изпълнени, но почти всеобщо е мнението, че част от вокалите на Роджър са записани предварително и той пее върху тях. За музикантите – за Andy Fairweather Low съм чел, че е най-добрия ритъм-китарист в Европа, и трите вокалистки са много добри (Katie Kissoon, PP Arnold and Carol Kenyon), за Jon Carin няма какво да се каже – просто е невероятен музикант. Snowy White не ми харесва толкова, колкото на предишното турне (сякаш е изморен), гледал съм го на самостоятелен концерт с White Flames Band – свири добре, пее слабо, но мащабите на изявите му са съвсем малки. Сякаш този човек не обича музиката на Флойд и я свири насила (себе си определя като блус-китарист). Dave Kilminster – направи много добро впечатление, един от най-добрите имитатори на Дейвид (не и за вокалите), но техниката не може да компенсира липсата на собствено чувство и емоция. Като цяло – групата на Роджър е на изключително ниво (според мен са по-добри от тези на Дейвид). Звукът е по-богат, женските вокали придават особено звучене. Преди два дни гледах DVD-то на Дейвид – ''Remember That Night'' – изумително добре направено. А що се отнася за взаимоотношенията между четиримата – съгласен съм, че Роджър е шампион по нападане на останалите от групата, но от известно време нещата се промениха. Сега Уотърс иска Флойд да свирят отново заедно, Дейвид не е съгласен.
Всъщност, можеше и да не пиша всичко това (то си е широко известно); за мен Дейвид е изключителен музикант и композитор, но Роджър е музикалният гений.

На мен по на сърце ми е Дейвид....без неговата китара и вокал просто не си представям Флойд....Последните два албума на Флойд и последните им две турнета показват че има Флойд и без Уотърс....това е ....и честно казано последните два албума на Роджър преди да напусне групата не са ми от най-любимите...въпрос на вкус и лично мнение....отделен е въпросът че Стената наистина е шедьовър....

След много тежки размишления - Уотърс...

Гилмор 100%


Уотърс го гледах вече. Но и да не бях щях да предпочета Гилмор. Любимия ми китарист е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите