На тази дата през 1983 г. излиза този великолепен албум на групата.
Записан е в няколко английски студия - Mayfair, Olympic, Abbey road, Eel pie, Audio
international, Rak, Hookend, Billiard room между юли и декември 1982 и достига #1 в UK чарта и #6 в US
В САЩ излиза на 2 април 1983 г.

Това е първия албум от новата история на групата, в който липсва един от членовете й - Ричард Райт. Заменен е от Майкъл Камен, който по-късно участва в почти всички проекти на напусналия Уотърс.

Също така това е последния проект на Пинк Флойд, в който участва Уотърс...до юли 2005 г., когато четиримата пак пяха заедно

Оригиналното заглавие е Spare Bricks, The Final Cut: A Requiem for Post War Dream, което по-късно е редуцирано до познатото. Албумът е посветен на Флетчър Уотърс, баща на Рожер, убит през Втората световна война. Всички инструментали и текстове са дело на Уотърс и за много хора това всъщност е негов соло албум. Няколко години по-рано, при представянията на The Wall във Франция на места се е обявявало, че това е албум на Рожер Уотърс, изпълнен от групата Пинк Флойд. Моето лично мнение е, че ако трябва да се прави подобно изказване, то наистина е валидно именно за The final cut

Много ми хареса едно мнение, относно The final cut - албумът е отличен за слушане от тепърва навлизащи в света на Пинк Флойд. Но след като са чули The wall и The dark side of the Moon
А за вече навлезлите в света на Флойд The final cut е най-тъжния албум...след него вече Пинк Флойд не е това, в което се влюбихме на млади години

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Април '83. "The Final Cut" е наистина заключителния акорд на една епоха. "Реквием за мечтата след края на войната". Подписан еднолично - Роджър Уотърс. Антивоенен патос (името на Брежнев и Афганистан са достатъчни за българска "анатема"... ), но и натрапчивото усещане, че това е нещо добре познато, изтъркано и бледо. "Стената" през старо индиго? Вдъхновението и новаторството са отстъпили пред предсказуемата рутина и въпреки, че албумът става №1 в Англия, за истинските почитатели на "Пинк Флойд" той всъщност е само тъжен финал. Още следващият месец раздялата е вече факт. Роджър се разделя с Ник и Дейвид, носейки в себе си твърдото чувство за незаменимост и собствено величие.
Въпреки безспорната му, неповторима музикална дарба, реалността скоро му нанася отрезвяващ удар - турнето му след соловия му дебют през май 1984 г., лишено от блясъка на легендарното име "Пинк Флойд", се оказва... финансова катастрофа! Въпреки, че "The pros&cons of hitchhiking" ме се различава кой знае колко като звучене от последните два "негови" "Флойд" албума...