в която прочетох че истинските манияци на флойд не харесват особено дивижъна защото в него не участва роджър..........аз пък го харесвам много даже ми е слабост именно поради това че въобще не очаквах останалите да направят нещо толкова хубаво и качествено и същевременно с класическото звучене на флойд плюс нещо ново което не мога да определя.........та въпроса е така ли е наистина..........аз определно не мога да кажа че съм маниак на флойд защото слушам не само флойд нито пък претендирам че знам всичко за тях и като музика и като факти.......но пък те са вечния номер едно в списъка ми.............затова ми е интересно какво мислят останалите............

незабележим

на мен ми е един от любимите албуми
а пък и никога не съм мислил да сравнявам един албум с друг - то си е нещо тотално различно
едно от хубавите неща на флойд е че говорят (свирят) само когато имат да кажат нещо

# лудите, лудите... те да са живи!

Въпросът е не толкова физическото отсъствие на Уотърс, колкото в липсата на "духа" му в този албум. Защото първия албум на Флойд като трио всъщност е A Momentary Lapse of Reason, но в звученето на този албум жевеят идеите на Уотърс. Можеш да го сравниш с излезлия 2 месеца по-рано Radio K-A-O-S - та общата мелодичност, ефектите са толкова близки. Всъщност сериозните изследователи на творчеството на Флойд смятат, че творческия им път се развива на трилогии, като се посочват емблематични техни албуми - Meddle - Dark Side of the Moon - Wish You Were Here и след това - Animals - The Wall - The Final Cut. Животните са колективно дело, но навремето бях попаднал на един винил на Стената, където пишеше (по памет): Автор на музиката и текстовете - Рожер Уотърс, изпълнява Рожер Уотърс и Пинк Флойд. А виж какво пише за Final Cut - "Originally named "Spare Bricks", The Final Cut: A Requiem for Post War Dream, is a dark, melodramatic album.
The album is a remeberance of Fletcher Waters, Roger Waters father who died in World War II. This concept album is good to listen to, and intresting. It is the album you would pick up if you wanted to hear Pink Floyd, but something not off The Wall or Darkside of the Moon. Roger did all the writing instrumentally, and lyrically. Many people coinsider this to be a Roger Waters solo album becuase of his dominence over the album. " Впрочем този проект е готвен успоредно с The Pros and Cons of Hitchhiking.
Та моето мнение е, че много идеи на Уотърс, а може би и негови партитури са използвани в A Momentary... и разлика в звучението му не се натрапва, спрямо предходните.Може би е започвал нов проект от 3 албума, може би е искал да сложи точка на предната трилогия, защото за мен Final Cut е оставен...как да кажа...някак си с отворен край.
Докато дивижъна е първия албум на Флойд в който Уотърс няма и грам участие и, не се сърди, друже, но това не просто си личи, а направо човърка по слуха. Не,че е лош албума, просто това не е Флойд. Това разбира се си е мое лично мнение, което подкрепям с факта, че вече 8 години няма нищо ново - да бяха 2,3,4, но 8 - множко са. Впрочем и от Уотърс не се е появило нещо ново, ако изключим Each small candle - една песен за 10 години. Май когато се караха имаше доста дух в тази група, съперничество ли, но вадеха златни албуми. Казвам го с голяма болка, аз съм маниак на тема Флойд вече над 20 години.
Та така, мисля,че дивижъна не се възприема толкова добре именно заради отсъствието на Уотърс. Смятам,че Флойд без него просто не са онзи Флойд, който беше символ май не само на едно поколение. Дори и ако изслушаш първите им албуми - те са почти изцяло от композиции на Барет, но пак не звучат като соловите му проекти от него време, защото в композициите му за групата пръст има и Уотърс, а по-късно, когато Барет се оттегля и нещата във Флойд се поемат доминантно от Уотърс - идва Atom Heart Mother и...нататък всеки знае. Впрочем с този албум започва и влиянието на Ron Geesin в/у музицирането на Флойд и най-вече в/у това на Уотърс, но това вече е друга тема

Май стана дългичко,а

"Всъщност мн.малко неща има,които наистина са невъзможни",мислеше сиАлиса

мда..........беше ми интерсно да чуя мнението на флойд-маниак..........и дума не
може да става за сърдене.........както казах в началото аз не мога да се нарека такъв ..........благодаря ти за вниманието и труда да ми напишеш мнението си............

незабележим

Стерн бих ти препоръчал да прочетеш А soucerful of secrets( има я на amazon.com), една невероятна книга за Pink FLoyd , описваща пътя им от лондонските ъндърграунд клубове до Momentary.. и Radio KAOS. Дава една много пълна и точна представа какво точно е ставало вътре в групата и как. За съжаление Division Bell не е включен, тъй като автора е починал преди този албум да излезе. От това, което си написал излиза, че Уотърс е едва ли не единствената движеща сила в групата , което не е съвсем така, Гилмор и Райт са основните автори на музиката ( пример - Уотърс не е бил много доволен от факта, че в Wish you were here имало толкова дълги.. музикални отклонения между неговите текстове..-> сега представи си албума без музиката в Shine on you crazy diamond.. как ще звучи само , нали..).
Division bell е Пинк Флойд, независимо че Уотърс го няма. Наистина звучи различно , но не казвай че човърка ухото, хората се променят и с тях и музиката.
The Wall си е проект на Уотърс наистина, но пък Гилмор е написал музиката за повечето от парчетата ( Comfortably numb най-малкото), без другите стената нямаше да е Стената. Когато са почвали да записват следващият албум, Уотърс е предложил да работят по Pros and cons of hichhiking- първият му соло проект след Флойд, но другите са отказали , тъй бил прекалено личен и концентриран върху маниите на Уотърс. Впоследствие са записали The Final Cut ( който пък е посветен на загиналия във войната баща на Уотърс- и тва ако не е егомания, какво е?) В записите участва само Гилмор, Уотърс прави едитинга и дори обложката.. В различни класации, които съм виждал Тhe Final Cut e сочен като най-лошият флойд албум. След това Уотърс записва pros and cons.., който също си е останал адски непопулярен и критикуван от всички, най-вече заради това, че музиката е почти изцяло изместена от текстовете на песните на Уотърс. ( Гилмор също записва соло албум, в който свири своята си музика, не съвсем в духа на Флойд)
И чак тогава идва Radio KAOS и Momentary lapse of reason - не мисля,че 'идеите' на Уотърс биха оцелели толкова дълго в сърцата на другите трима от групата, имайки предвид колко са се обичали към края..
( лично мнение примесено с факти от книгата + достатъчно часове загубени в слушане на флойд , не са 20 години , просто щото точно толкова години съм бил около Слънцето , но все пак..)
А дали ще излезе нещо ново от тях завбъдеще.. ами де да знам. Остава само да се отиде на турнето на Уотърс май , който може.

When I am King You'll be the first against the wall

Виж, не съм ги изсмуквал тези неща от пръстите си - чел съм какво ли не за тях, отделно безкрайните часове, слушайки музиката им. И в случая само споделям мнението си, както и впечатленията си от творчеството им, без да предентирам за кой знае какво компетентност и систематичност, оставало и за истина от последна инстанция. И за мен наистина Уотърс е остта, около която се върти Флойд. И точно той е движещата сила. Разбира се, другите не са само изпълнители, също се намесват и творят и това е видно сравнявайки звучението на групата и на соло-проектите им. Апрорпо, тези на Уотърс звучат най-близко до албумите на групата, да не кажа единствено близко иили объркващо близко. Впрочем и ти си забелязал това - "( Гилмор също записва соло албум, в който свири своята си музика, не съвсем в духа на Флойд) ".
Така,че съм напълно съгласен със забележките ти относно Shine on you crazy diamond, а сигурно и с много други песни - това изглежда е магията на тази група, която накрая ги раздели - Уотърс е генератора на идеите, а другите само дооформят или облагородяват или доизпипват.
Никак не е вярно, че " The Wall си е проект на Уотърс наистина, но пък Гилмор е написал музиката за повечето от парчетата ", май ти трябва да почетеш още мъничко. Ето ти истината :
Lyrics by - Roger Waters
Music by - Roger Waters, except:
Young Lust - Roger Waters & David Gilmour
Comfortably Numb - David Gilmour & Roger Waters
Run Like Hell - David Gilmour & Roger Waters
The Trial - Waters & Ezrin
4 от 26 песни, в които Уотърс не е едноличен автор едва ли са повечето.
Впрочем от MEddle насам няма песен в официален Флойд албум, в чийто композиране да не участва Уотърс, като нищо чудно повечето да са само негови - разгледай сайт, където са описани тези неща или поне обложките.Впрочем и с текстовете положението е подобно.
Не си прав, фактологически и за Файнъла, в него участва и Мейсън, всъщност само Райт бойкотира този проект. И какво като обложката е от Уотърс? Какво му е лошото?Ами на Реликвите обложката е по рисунка на Мейсън.
Е, за идеите в A momentary...не бих се наел да споря, нямам точна информация, просто усещането в мен е такова...че не личи отсъствието на Уотърс
Защо не надникнеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добре , добре , този спор е безмислен наистина , Роджър Уотърс може да е много продуктивен и идеен , но продължавам да не се съгласявам, че е оста на Пинк Флойд , а другите просто са добавяли нещо от себе си. Не базирам думите си на лични впечатления, ами на въпросната книга , която вече споменах , наистина дава много пълна и точна представа за почти всичко около Флойд.
ето погледни сам :
http://www.amazon.com/exec/obidos/ASIN/0385306849/qid=1013995145/sr=8-1/ref=sr_8_83_1/102-0979697-9552924
има 39 sample pages дори

Не претендирам да съм ходеща енциклопедия по темата, разбира се че ще допускам фактологически грешки, но ти ми звучиш предубеден , склонен съм да вярвам повече на автора на тази книга , отколкото на теб ( така също и на ушите си )
'..композиране да не участва Уотърс, като нищо чудно повечето да са само негови'- оложките изобщо не са дело на Уотърс , ами на някой друг, уви не мога да се сетя името му сега, те са си н още едно измерение на творчеството им- по-конкретно между Meddle и the Animals

The Wall е сериозно дообработен от човека, работещ с Уотърс в студиото ( уви и негожото име излетя нанякъде.. би трябвало да е продуцента).

Не искам да чета повече за Флойд, защото ми дойде много за около няколко месеца, повече от необходимото, в момента съм в почивка

( гледал ли си Dark side of Oz ? - тук вече Уотърс наистина се е развихрил, убеден съм, че не може да е съвпадение. Преди да запишат Dark side of the moon Уотърс е работил известно време с тонрежисъор, озвучаващ филми, научавайки доста неща предполагам. Преди това пък Флойд много са искали да запишат саундтрак към някой филм( записали са два всъщност), особено пък на Стенли Кубрик - и особено пък 2001. Интересното е , че в Стената има едно много странно скрито послание , глас записан наобратно , който праща много поздрави на Стенли Кубрик. Парченца от пъзела, който май ще си остане ненареден)


When I am King You'll be the first against the wall

Ама тази книга не е новост за мен, просто съм чел и други материали и се мъча да намеря осредненото мнение. А че съм много предубеден не отричам
Имах предвид,че Уотърс участва във всички композиции, не ставаше дума за обложките; тях ги споменах, защото на повечето пише кой е автора на музиката на парчетата.
Всъщност гласа, записан на обратно в Стената казва - "Congratulations, You have just discovered the secret message. Please send your answer to old pink, care of the funny farm, Chalfont...(interruption) Roger, Carolyn's on the phone! (Roger) Okay!" , намира се в Empty Spaces. В Стената има още едно скрито послание - This is a hidden message from "The Wall". At the very end of the 2nd CD (The song "Outside The Wall"), you hear a voice saying "so this is where..." and at the very beginning of the 1st CD (The song "In The Flesh?"), you hear a voice saying "...we came in". Put it all together and amplify it a little and this is what you'll come up with.
Не съм в час с фантаст.филми, но ако Стенли Кубик е режисьора на "2001-одисея в космоса", то ето за какво става дума (копирам) When Roger Waters made the "Amused to Death" album, he wanted to use for a "Perfect Sense(partI)" a clip from "2001 A Space Odyssey" that included "HAL's" shutting down voice along with the breathing effects that accompany it. When he asked permission from "Stanley Kubrick" his request was denied so Roger decided it was pay back time. He used his own breathing effects along with a backward "HAL" sounding dialog that goes something like this: "Julia, (pause) however, (pause) in the light and visions of Stanley, (pause) we've changed our minds. (pause) We have decided to include a backward message, (pause) Stanley, (pause) for you, (pause) and for all the other book partners". After this, you hear a very loud and inaudible screamed sentence. (I can't tell what he's saying, maybe you can) .
Има още няколко скрити/реверс съобщения в творчеството им, но по този показател върхът е в песента "Several species of small furry animals gathered together in a cave grooving with a pict" (ега ти и име на песен ) от "Ummagumma" - Aye an' a bit of Mackeral settler rack and ruin .. ran it doon by the haim 'ma place well I slapped me and I slapped it doon in the side and I cried, cried, cried. The fear a fallen down taken never back the raize and then Craig Marion get out wi' ye Claymore out mi pocket a' ran doon, doon, doon the middin stain picking the fiery horde that was fallen around ma feet. Never he cried, never shall it ye get me alive ye rotten hound of the burnie crew. Well i snatched fer the blade O my claymore cut and thrust and i fell doon before him round his feet Aye A roar he cried frae - the bottom of his heart that i would nay fall but as dead, dead as 'a can be by his feet; de ya ken ?,но едва ли има някой, който да знае какво наистина значи това

OST-та на Флойд са More (към едноименния филм на Барбет Шрьодер); Obscured by Clouds (към френския филм La Vallee - Долината, пак на Барбет Шрьодер);малко относително и Zabriskie Point(3 от песните, на Антоньони).
Вярно е, че и Уотърс залита към киното - Music from the Body е саундтрак към филма Тhe Body (не зная режисьора);When the Wind Blows - към анимационен филм, заедно с други музиканти.
А музикантът, който решително влияе на Уотърс е Ron Geesin и това влияние започва от Atom Heart Mother

"Всъщност мн.малко неща има,които наистина са невъзможни",мислеше сиАлиса

Проблема с Пинк Флойд е, че колкото повече слушаш и четеш, толкова повее неща изкачат от някъде, просто има толкова много детайли и идеи наблъскани във всичките им албуми, трудно е да се насмогне понякога. Всъщност тва не е проблем , само дето напомня пристрастяване

Предполагам знаеш за какво става дума в Dark side of Oz- албума Dark side of the moon и филма the wizard of Oz. Интересно ми беше какво мислиш по въпроса, ако си го гледал , ако не си , изтегли си го отнякъде , струва си да се види

When I am King You'll be the first against the wall