Минавайки преди известно време покрай няколко крайпътни постера с реклама на винпром Лом,се сетих за някои нещица.
Помня как преди две години ввъпросния винпром внесе от Молдова гроздов концентрат.Не са луди хората-просто им излиза по-евтино.А пий после Гъмза от Лом(то на мен самата комбинация си ми звучи неестествено,ама сигурно,щото съм пристрастен...)

Та,знаете ли за какво става дума ? Тия лозя там са си наше дело.Първите сериозни лозари там са нашите преселници от Чирпанско и пловдивско след някое поредно клане на г-дата рязани присъстващи тъдява османлии...
И.Една думичка-"Каушаньский"
Знаете ли какво е това име ?Мавруд ! За всеки,минимално изкушен в тези материи,идеята да се гледа мавруд в същата тепсия с Великата Руска Равнина изглежда някъде на границата на майтапа и фантастиката.
Самият факт,обаче,че името съществува,означава,че тия хорица са взели със себе си по някоя пръчка,бучнали са я там и (нямало е филоксера...)са успели дори да я накарат да роди нещо...какво-не ме питайте ,не смея да гадая.Не е било Асеновградски или Чирпански мавруд-в това не се съмнявам
За друго ми е думата.За неистовия хъс на тия хора-дошъл е 20-и век,насадили са си Пино Ноар ,а този сорт ве4е при тамошните условия си е намерил втора родина...с всичките си кусури(капризен,трудно се "възпитава",ниски добиви)И сега един(не само той,само гадая) винпром от една от най-лозарските страни купува концентрат от въпросните пиноноарчета,с мъка захапали безплодните молдовски сокаци.
На ви "ломска" ракия,на ви Каберне от шибания южен бряг !Икономическа логика,и не мисля,че някой подлежи на укор някакъв..

ЗнаеШ ли, аz имах неудоволствието да прекарам иzвестно време в Русия, и съответно да консумирам вина от северните(zа нас региони).
Та..молдавските вина са КИСЕЛИ отвсякъде, неzависимо с каква цена се повиzават в магаzина, и то по простата приЧина, Че не им достига слънце и топло. Което е удивително, тъй като повеЧето насаждения на пино ноар във Франция са на поЧти съЩата Ширина. Както между другото и моравските са кисели,и Северна Италия планинските райони. 50 километра на юг по Лаго ди Гарда веЧе вадят вкусно, плътно вино. Явно има някои подробности от пейzажа, които окаzват реШаваЩо влияние.

А братята молдовани няма как да не химиЧат, иzяж ме, на вярвам..

Mo>I<e da sum >I<aba, ama sum s korona

ох,истинско удоволствие е да се разговаря с теб !
Точно това имах предвид,впускайки се с такова огромно нежелание в по-долната дискусийка с фена на осмаските пелини.
Точно в този конкретен храст се намира заекът!
Студеният полъх на изтока се изразява в доста по-свирепи зими-едно и в по-хладни лета-две.Надморската височина в алучая е по-маловажен фактор,но при еднакви други условия тя е решаваща-точно каквато е разликата между видинските(Арчар,Ново Село) и михайловградските(да таковам скапаната "Монтана" по -добре да си бяха върнали "Кутловица",ама пустите му комплекси !)-разликата е 150-200 метра,но това са 2-3 захарни градуса които в 8 от десет години са абсолютно решаващи за това дали виното да е едно добро,много добро или отлично,или от друга страна -добро,задоволително или киселоч.

А,да не забравя-отговорът на въпроса ти за ширината на Шампань и Молдова се съдържа в една думичка: Гълфстрийм

За Гълфстрийм си прав, около 10 март бях в долината на Сона между Бон и Лион , беШе към 17° и гордите собственици на гроzдови насаждения веЧе бъzикаха неЩо наоколо. И неЩо друго, нямах време досега да го проверя zаЩо е така, може би zнаеШ отговора. Става въпрос zа висоЧината на лоzите, която във Франция и Италия е около 50 до 70 см на ствола. Съмнявам се, Че е от естетиЧески съображения или свърzано с най-тривиален мърzел zа обирането. По -скоро компактността на насаждението е свърzана с каЧеството на плода, няма толкова Шума и клонки да храни. Само хипотеzа.

Mo>I<e da sum >I<aba, ama sum s korona

Наистина,както знаеш,слънцето не затопля директно въздуха,поради особеностите на дължината на вълните на радиацията си,а го прави индиректно-затопля първо земната повърхност,а тя като котлонче-въздуха.
Разбира се,колкото е по-близо до котлончето,толкова по-топло.
Затова можеш да чуеш хора от стари гъмзови и мелнишки райони:" Ееххх,това не е старата Гъмза,смениха я с тая,щото раждала повече,ама виж каква е зелена на места"-истината е,че това си е съвсем същата гъмза,само че качена от 50-60-80 см на метър и двадесет-метър и половина.По технологични и икономически причини-широки междуредия,по-добро проветрение(много е податлива на сиво гниене горката) ,механизация,липса на раб. ръка.
Това е причината от разпространена в цяла Северна България сега да остане само в най-турбогъмзовите райони -Ново Село,Плевен ,Сухиндол.
От 25-28 средна захарност в старите нискостъблени насаждения,сега хората са доволни и от 23,а извън Гъмзовите райони(демек ,отдалечиш ли се на 10 -15 км от Дунава,20-21 си е направо мечта.
Но ! От грозде с 21% захарност не става качествено червено вино(най-много да спретнеш някое розе или Пелин)Някакво задоволително вино.Конфекция.
Това важи за повечето ни местни сортове,затова ,ако човек реши да прави супервина от нашите си сортове,не е зле да помисли как да направи насаждението на посочените от теб височини и формировки.
Като краен резултат всички процеси се забавят в сравнение със старите лозя и негативния ефект се мултиплицира-зреенето настъпва с две до три седмици по-късно,а след средата на Октомври вече няма какво да се чака от Слънцето,покрай Дунава започват и мъглите.
Западноевропейските сортове(Каберне,Мерло,да не говорим за Бургундските-матерната им област е кажи-речи на ширината на Москва !)са растения на дългия ден-там всичко протича форсирано,особено в сравнение с бааавните и ориенталски табиети на сортовете ни) са с по-малки гроздове,по-къса вегетация и двете седмици забавяне не са болка за умирачка-един гроздобер на мерло или Каберне в края на септември си е съвсем в реда на нещата.Там има и друга положителност-старата дървесина повишава родовитостта,при гроздове от 80 -90 грама в старите ни лозя,засадени преди 30-ина години това е адски важно.
Та тъй.Има и други неща-много е сложно-зиме например ниските формировки са изложени на по-голям студ,тук френските копелдаци са много облагодетелствани-няма го гигантския фризер ,наречен Сибирки Антициклон да им прави ежегодни свежи доставки на умрял от студ въздух на един хвърлей ,както е при нас.
Съжалявам,ако съм досадил,лек ден

П.С. Няма ли как да свиеш следващия път от франсетата десетина-петнадесет пръчки Каберне Фран ?Совиньон-ският му адаш ми е до болка познат,с всички свои качества той си е една благословия за световното лозарство,тук местния патриотизъм е смешен,но ми е много любопитно как би се държал в едно съхо ,горещо и благословено място като при нас

Благодаря zа отговора, подоzирах аz неЩо такова.
Яzък, zаЩото хората оЩе не могат да раzберат, Че не колиЧеството, а кааеството продава стоката, особено в тая Жестока конкуренция сега. ЗаЩото след латиноамериканските и съвсвм нелоШи вина веЧе в Европа навлиzат и австралийските, които цяла Аzия отдавна си подпийва с превелико удоволствие.
А zа пръЧките Ще питам кума, той живее в Божолейския район и има раzни приятели виноделци, та откъде да ги намериме.

Mo>I<e da sum >I<aba, ama sum s korona

трябва да видя тук едни стари течения,имаше го нейде...
Бе тва беше по-скоро бъзик,макар,че ако стане,ша пийш яко
Инак-да релацията количество-качество (обратна) съществува в много голяма степен,макар,че познавам един глиган,който има 3-4 декара каберне на пътя Флорентин-Ново Село,от които всяка година бере по 800 кг свръхжестоко Каберне(Совиньон,де)
Да му приседне дано
Е,лозето му е на 8 години,де ! Така да се каже в разцвета на силите си !

Почти всички винзаводи вече внасят спирт.......А да отбележа и задължително всички"новооткрити"цехчета за алкохол...

Ух,хора,сега се сетих...взе да ми докривява...Щяха да ми носят,за подарък едно шишенце...ама дали ще ме огрее днес?????

шишенца за подаръци ! Не е ли по-добре меченца или момченца дори??
Споко,вселенските вибрации ми динасят ,че ще ти го донесат !

A vietnamsko vino pil li siShtoto az pih. Ot grozde s neopredelen sort, neverojatno mek vkus i mnoooogo lek tanin.
Obache nikakuv aromat.

Mo>I<e da sum >I<aba, ama sum s korona