Имам чувството, че .. нищо не правя .
Имам чувството, че ... съм ужасна никаквица. Не се справям със себе си !!!! Само се пилея, а в това, което е нужно и градивно никаква енергия не влагам. И не мога.. Зле ми е от това, че не го правя и като си го мисля ми става още по-зле, обаче е все тая - ще се тръшна на леглото и ще заспя. Като се събудя ще се помотая и пак ще дойда до това да избягвам всячески каквато да е, определена от съзнанието ми като полезна, дейност. Намирам си оправдания постоянно, а има крайна цел, която без уприт труд в тая насока - просто няма да бъде постигната. А ако не бъде постигната, ще умра. Просто загивам.

По-дяволите ! Как...

Физическото усещане ми е едно трептене в гърдите като че нещо забравям. Същото усещане е когато понякога излизам и все ми се струва, че нещо съм забравила да взема. Обикновено е вярно - наистина съм забравила. Същото трептене е и при ... изпит? Някаква несигурност... Докато бях ученичка това ми се получаваше, когато съм си научила урока, но ме е страх въпреки това да вдигна ръка по желание да ме изпитат - неувереност някаква, въпреки че много добре си знам всичко. Ама ако пък незнам точно всичко? Ако се окажа неподготвена?

Искам да зарежа всичко.
Не мога да се предам.

Много ми е зле ?!!


Иска ми се да потроша нещо. Свивам ръка в юмрук и удрям нещо... меко. Никога не съм удряла, никога не съм се била. Не мога да ударя човек, не мога да приложа агресия навън. Едно свиване в юмруче и след секунда се отпуска, за да се свие отново. Да направя гримаса, да се отчаям, след което пак да се ядосам на себе си и да се самоуспокоя. Повдигам глава и продължавам, сякаш не е било. А нещата остават същите !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

off.....това си е жива депресия!
От нея трудно се лекува....
Вземи си пийни едно,две или три питиета-ще ти олекне,но за кратко.

Мога та ти кажа чe знам АМА точно как се чустваш! не си сама! Аз работя с такива чуства в себе си от години. не се отчаивай и не недеи да се фокусираш на проблмите си непрекъснато. Какво пък ако днес нищо не си свършила? кои го толкова касае? (май само теб?) Какво пък ако трепереш пред изпит, много хора даже няма и да забележат, а и да забележат да не мислиш че много ги касае? вместо да страдаш ностояно от сомокритика опитай се да мислиш какво обичаш да правиш; с кои обичаш да си прекарваш времето; какво ти прави удоволстбие и те вдъхновява??? Пълни си съзнанието с такива въпроси...и един ден те ще са ти НАВИК!!! Това са моите заключения от опит по тоя въпрос. НЕ СИ САМО ТИ ТАКА!!!! не забравяй! С топли чуства, Б.

ходи се напий !

Kakvo uchish malka veshtice?