Re: Подаряваме 2-месечно прелестно бежово котараче! / Хоби, Развлечения / Домашни любимци

Уви, не. Котето си расте, у дома често е лудница...
Появи се една силно заинтересувана жена, а аз се зарадвах, че вече е имала котарак, т.е. има опит. Много беше харесала котарачето, съответно поканих я у дома, за да го види, а и то нея. Малко ме притесни изречението й, че е важно ТО НЕЯ да избере, тъй като котето не е свикнало много с други хора, но вече е силно привързано например към мен и дъщеря ми. Усещах, че му е нужно време, за да свикне с някой друг.
Както и да е. Жената дойде, пихме кафе, котето обаче не искаше да бъде гушкано от нея и се плашеше. Дойде по едно време примен, кротна се и замърка, просто защото на този етап припознава мен като "доверено лице", като майка или знам ли още като какво. Така или иначе се уговорихме да не пускам повече обяви, да не се ангажирам с други евентуални кандидати, да изчакам известно време докато жената си довърши започнатия основен домашен ремонт и тогава да се разберем кога да вземе котето(аз даже исках да се срещнем още поне веднъж, за да може мъничето постепенно да свиква с нея). Даже му беше измислила име- Лео. Започнах съответно да се обръщам към котето с "Лео" с идеята да свиква и с новото си име... И, така, мина около седмица и преди деня, в който се бяхме уговорили котето окончателно да бъде осиновено от новата си стопанка ( даже имах намерение аз да го закарам до тях, за да не се стресира много животинката), жената ми се обади и ми каза, че е намерила друго коте под една кола и прочие... Бях много разочарована, но какво можех да кажа... Дано наистина поне е направила добро на друго коте...
Котарачето си е у нас все още, вече не е безименно, кръстихме го Макс и имаме все още надеждата, че ще му намерим добри стопани, защото по принцип не е възможно да го задържим, ако и много да съжалявам за това, тъй като виждам колко прекрасно същество е и как му се оформя чудесното характерче- игриво, адски чаровно- любопитно, същевременно много нежно и любвеобилно, а и незлобливо и добричко. Моите котки, уви, са по- темерутести, макар че, естествено, аз си ги обичам и такива. Освен това котарачето има и много приятен цвят и въобще...Ох...