Моята Тара, 10 годишна тигрова боксерка, си отиде.
Най-прекрасното куче на света, съществото, което обичам безкрайно много, една голяма голяма част от съзнателния ми живот, моето всичко...вече го няма.
Сега няма кой да ме посреща като се прибера, няма кой да лае, няма...няма...хиляди неща. Има я само безкрайната болка и празнота. Не съм вярвала, че ще боли толкова..
Тя е моят герой...почти 2 години борба за живот ! Уви, не успяхме !
Но знам, че сега е на моста под дъгата...и е щастлива, спокойна...и нищо не я боли вече.

Моста на дъгата

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата. Когато умре някое животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашият приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.
Заедно завинаги...


Сбогом, мило мое Тарче ! Благодаря ти, че те имаше ! Винаги ще те помня и обичам!

-------
N/A

Редактирано от rave_ на 27.06.08 23:23.

Здравей, Рейв. Миналата сряда, на 18-ти приспах Джени. Тя също беше на 10. Думите, които си написала за Тара сякаш са мислени от мен за Джени. Не веднъж си представих как когато си отида, тя ще бъде сред първите, които ще ме посрещнат. Вкъщи след нея остана едно неизпълнимо празно. Непрекъснато ме догонват картини, фрагменти от живота ни заедно. Преди малко, докато минавах покрай банята, "видях" за миг купичката й с гранулите.
Исках да ти кажа, че не си сама в мъката си, но няма да е вярно. Всички сме сами в мъката си, можем да накараме другите да страдат за нас, но това с нищо не отнема от мъката ни.
Все пак животът е за живеене, така че вярвам, че и двете ще намерим сили да продължим напред. Пък някой ден може наистина да ни посрещнат Тара и Джени някъде отвъд...

Shine on you crazy diamond...

Здравей.
Ти имала ли си друго куче преди това ?
На мен Тарка ми беше първото... когато я взех беше на 48 дена, малка подскачаща топка с големи уши...тогава времето след 10на год ми се виждаше мнооооого далече. А сега се чудя колко бързо мина...отвратително бързо.

Беше сбъдната мечта...мечтата да си имам куче, което да обичам...И всичко беше така. Дотолкова, че сега имам чувството, че част от мен си е отишла с нея.

Не знам...това е цял един свят - толкова случки, спомени...незабравими.

ще ни посрещнат...аз го вярвам.

-------
N/A

10 години...Мечтая си да имах толкова с моя любимец. Ето тази душица долу на снимката прибрахме на 10 месеца от една кошара в Горна Баня. Не беше коте, беше душица. Кротък, добър, невероятно миловиден, гальовен, лош поглед в очите му - никога. Напусна ни едва на 4 годинки. Отиде си мъчително, с много болка. Как бих искала да имах 10 години с него. Всеки път като си мисля за него, боли много. Опитвам да не мисля, да не се сещам, рядко го споменавам, а досега във форуми не съм разказвала за него. Радвайте се, че сте ги имали и тези 10 години, някои и това нямат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Джени ми беше третото куче, но с никое друго куче не съм имала подобна връзка. Може би защото съм била по-млада. Джени ми беше детенцето...

Shine on you crazy diamond...

Моите съболезнования за ангелчето ТАРА!
Имам куче на 15 годинки.Давам всичко от себе си да живее.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ИСКРЕНО СЪЖАЛЯВАМ ЗА ЗАГУБАТА ТИ! Зная колко много боли.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=pets&Number=1948843213&page=3&view=collapsed&sb=5&part=1#Post1948856707

Бъди силна заради нея и заради себе си.
Знаеш ли, мислех, че няма да преживея липсата й. Факт е, че след месец и половина у дома дойде Каспър, малък смешен лабрадор :). Той не замести нейното място, НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА ГО ЗАМЕСТИ! Но сбъдна нейното желание, домът и да не бъде празен. Сега всеки ден когато се събуждам мислен й се усмихвам, а после взимам малкият звяр :) и го повеждам по познатите пътеки и всеки ден му разказвам по нещо за нея. Знаеш ли болката си стои някъде там, поплаквам си понякога доста дълго и все пак съм и благодарна, че я има, да тя е жива тя е с нас и всеки ден ми се усмихва от някое цвете, беличка на Каспър или просто се рее из пухкавите облачета на небето. Това е Лара! Това е и нашият живот. Дано намериш утеха и сили да я виждаш в най-красивитенеща. Сигурна съм, че и тя ще е доволна.

А ето тук намерих утеха:

http://www.dcforum.info/viewtopic.php?f=11&t=3157

Из ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ:
"Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм Господарката ми да казва “Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него” Сега бих искал да и кажа – нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството!"
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от ZvezdenDazd на 09.08.08 12:59.</EM></FONT></P>

Редактирано от ZvezdenDazd на 09.08.08 13:00.

Разплака ме с това стихотворение! На 5 август в 16 часа, след операция си отиде и моето кученце Джесика на 16 години. Раната е още жива и продължаваме да плачем за нея. Никога няма да взема друго куче, нищо не може да я замести.Добре, че имам още едно у дома, но то няма нищо общо с умната ,послушна и красива Джеси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите